В долината на смъртта
- Автор: Май Карл
- Серия: deutsche herzen, deutsche helden #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «КАЛЕМ — 90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «В долината на смъртта». Краткое содержание книги:
Апачите после изнесоха от зимника толкова провизии, колкото бяха необходими за момента. Анита пое функцията на готвачка. След това скритите в дъното на Долината на смъртта войни бяха доведени, получиха дажбите си и можеха да напоят и конете.
Междувременно минаха часове. Основният отряд на приближаващите мохави наистина още не се очакваше, ала въпреки това Олд Файерхенд разпрати съгледвачи, за да се предотвратят евентуални изненади.
Мохавите в двора бяха изгубили унилото си настроение, след като и те като другите получиха пълните си дажби.
Къща и двор се оказаха тесни за толкова много гости. Ето защо Сам направи предложение Ролан и тайфата му да бъдат откарани и заключени в живачната мина. Така се печелеха две помещения, заемани до момента от пленниците.
Олд Файерхенд веднага се съгласи с предложението. Стълбата беше спусната пак в щерната.
После отведоха пленниците.
Хуанито беше дошъл в съзнание. Той хвърли страхлив поглед на Ролан, ала оня привидно не му обърна никакво внимание.
Първи започнаха да слизат Олд Файерхенд и Сам Хокинс, следвани от пленниците, зад които идваха Дик и Уил.
Траперът отваряше вратите и крачеше при оскъдната светлина на лампата през подземните помещения. Спряха едва при последното. Там приковаха пленниците към зазиданите в стената железни халки.
Когато ги заключваше към зида, Олд Файерхенд за нещастие си послужи с ключа, който бе отнел от Ролан. Ако беше измъкнал от джоба другия, сменен от Бил Нютън, сега вече щеше да забележи подмяната.
Но така той се върна, заключвайки грижливо вратите след себе си, със своите спътници на горния свят.
Само Сам Хокинс разтърси скалпа си.
— Не допуснахме ли грешка, мастър Огнена ръка?
— По какъв начин? Трябваше да подслоним тези юнаци поотделно. Сега са окаушени заедно и могат да разговарят помежду си. При това положение е лесно възможно да изковат някой план, който да ни постави натясно.
— Нямай грижа, Сам! Навън не могат да излязат. Впрочем аз преследвах определено намерение, като ги затворих в общо помещение. Те здравата ще се изпокарат. Това е едно утежняване на наказанието, което всеки от тях си е заслужил. Тук имаш право. Как ли само ще оплюват Хуанито, комуто ще припишат цялата вина! Ако не беше се оставил да бъде изигран от теб, мастър Огнена ръка, то сигурно щеше да ни е трудничко да постигнем целта си, ако не се лъжа.
20. Aз… аз… аз!
Предположението на Олд Файерхенд, че пленниците ще се нахвърлят с упреци един към друг, намери пълното си потвърждение. Хуанито, старата и Бил Нютън, някогашният дервиш, до момента бяха държани отделно от другите. Сега всички се намираха в едно и също помещение. Яростта, която кипеше в Ролан, чакаше най-малкия повод, за да избухне.
Но на първо време той се държеше спокойно. Изглежда, бе все още полузамаян от случилото се.
Другите също мълчаха, защото всеки мислеше за мрачната съдба, която в най-скоро време го очакваше. Можеха да се чудят само тихите стенания на Хуанито.
— Много ли боли? — попита най-сетне Ролан с добре излицемерено съчувствие.
Хуанито заскимтя сърцераздирателно.
— Как всъщност се случи тая работа, скъпи ми Хуанито?
— Проклет да е тоя Олд Файерхенд!
— Тук изцяло споделям твоето мнение. Но още по-проклета да е глупостта ти!
— Аз не бях глупав!
— Може би е умно да се оставиш да ти одерат кожата от кратуната?
— Аз виновен ли съм? Негодникът се представи за мексикански собственик на мина и искаше да купи живак.
— Защо не му даде от запаса, складиран при майка ти?
— Не беше достатъчен. Оня се нуждаеше от повече, както ми каза.
— Как само те е залъгал! Ти можеше да дойдеш да вземеш недостигащото, но него да оставиш да чака при майка ти. Защо го помъкна със себе си?
— Негодяят… а-ах! О-ох!
Болката отново го налегна. Имаше усещането, че главата му е пъхната в разтопен метал.
— Е, защо? — повтори Ролан след известно време.
— Защото… защото…
— Не измисляй лъжи! Те така и не биха могли да те спасят.
— Та аз изобщо не се и каня да лъжа. Сега и без това ми е все тая. Бездруго ще бъдем очистени. Типът имаше голяма сума в себе си и аз исках, исках…
— И си искал да скатаеш мангизите, без да му дадеш в замяна живак?
— Да.
— Което означава, че си искал да му видиш сметката?
— Горе-долу.
— Никаквец?
— Всички ние сме никаквици — изхленчи оня, — а вие сте най-големият сред нас!