В долината на смъртта
- Автор: Май Карл
- Серия: deutsche herzen, deutsche helden #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «КАЛЕМ — 90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «В долината на смъртта». Краткое содержание книги:
Когато Херман заключи вратата след себе си, Бил Нютън имаше чувството, че с единия крак вече се намира на свобода.
В тъмното помещение сега беше тихо. Само от време на време се зачуваше някое скимтене или рев от страна на трескавия. Старата седеше в онзи ъгъл, в който никаква светлина от вратата не бе в състояние да проникне, затова нямаше как да бъде видяна. Но Хуанито въпреки лошото осветление бе забелязан от Бил Нютън.
— Кой е тук? — попита той високо.
— Двамина сме! — отговори с писклив глас дъртата вещица.
— Я гледай, още някой? И кои сте?
— По напред кажи ти кой си! Да не би и ти някой приятел на сеньор Ролан?
— Негов най-добър приятел.
— Тогава би трябвало да ме познаваш. Аз съм сеньорита Арабела и водя домакинството на сеньор Ролан.
— А, да, да!… Ами кой пък е мъжът, който там така стене?
— Това е Хуанито.
— А-а, Хуанито Алварес. Какво му е? Болен ли е?
— Индианецът го скалпира.
— Zounds! Как е могло да се случи?
— Бяхме нападнати от двама негодяи, които дойдоха като приятели, ама не се отнесоха приятелски с нас. Те освободиха всичките ни затворници.
— Как е било възможно?
Тя му разказа толкова, колкото сметна за уместно.
— Ами ти пък как попадна в ръцете на Олд Файерхенд? — попита накрая.
— Ролан ме прати насам да известя за пристигането му — излъга оня. — По пътя бях нападнат.
— Слава на Небето! Той ще ни освободи!
— Хич и не си въобразявай! Вън пред къщата се мотаят четиристотин апачи и марикопи, които добре ще ги посрещнат.
— Dois! Тогава сме изгубени!
— Знам го.
— Ужасно! Мисля, че тези хора ще ни убият!
— Аз също съм убеден в това.
— Нека се помолим на Мадоната да ни прати избавление!
— Смешно! Мадоната баш за нас ще си даде труда. Ние можем само на Дявола и на себе си да разчитаме.
— Ама ти самият говориш като Нечестивия!
— На теб къщата ти е позната, а аз никога не съм бил тук. Я помисли по какъв начин можем да си помогнем!
— На първо време ще трябва да се освободим от оковите!
— И после какво? Сещаш ли се нещо?
— Не.
— Значи нищо не ни топли, ако бяхме без окови. Е, да де, ако съществуваше някоя възможност тайно да офейкаме! Колко изхода има тук?
— Само един.
— Damned! Тогава е свършено с нас. В най-скоро време ще направим едно запознанство с Пъкала.
— Ху! Потриса ме от приказките ти. Замълчи по-добре!
Той замълча. Мисълта, че му е невъзможно да се освободи, създаваше за момента на Бил Нютън по-малко грижи, отколкото другата, че още днес би могъл да бъде окошарен заедно с Ролан и Уолкър. Той беше закоравял злодей, ала се ужасяваше от тази среща. Запита се дали да издаде на съкилийниците си, че притежава ключа… но само след кратък размисъл стигна до решението поне засега да запази тайната си.
Междувременно Херман бе върнал ключа на Олд Файерхенд. Бързия вятър бе изпратен на пост при вратата на пленниците. После бе проведено съвещание относно плана, който трябваше да следват срещу Уолкър и мохавите.
— Всички те трябва да умрат — обади се Силната ръка.
— Всеки ще изкупи престъплението си! — отговори Винету. — Но който не е злодей, трябва да бъде пощаден. Мохавите са подведени и нямат вина за безобразията на белите дяволи.
— Аз също не съм главорез — намеси се Олд Файерхенд. — Може би ще ни се удаде да победим без битка тези тридесет мохави.
— Как се кани белият ми брат да се залови с тая работа?
— Моите червени братя ще се скрият отвън. Враговете ще дойдат безпрепятствено до къщата и ще бъдат пуснати да влязат. Тук обаче ще се таят сто апачи, които ще се заемат с посрещането им.
— Предложението е добро!
— Веднага ще издам заповедта. Нека вождът на марикопите ме придружи! Той е умен воин и ще намери някое място, където няма да бъде открит с останалите от враговете.
19. Сам Хокинс намира нещо
Олд Файерхенд излезе с вожда Желязната стрела пред къщата, където чакаха червенокожите. В този миг съгледвачите приближиха бързо и доложиха, че трийсетимата мохави ще пристигнат в най-скоро време. Огнената ръка нареди сто апачи да слязат от конете и да влязат в къщата. А другите препуснаха под предводителството на Желязната стрела, отвеждайки свободните коне.
Стоте апачи се разпределиха на групи из най-отдалечените от входа помещения, така че в първите минути на пристигането ни Ролан да не може да забележи нещо подозрително. Дори стълбата бе измъкната пак от щерната.