В долината на смъртта
- Автор: Май Карл
- Серия: deutsche herzen, deutsche helden #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «КАЛЕМ — 90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «В долината на смъртта». Краткое содержание книги:
— Може ли Инсхава нантон да го докаже?
— Да. Ела!
Олд Файерхенд поведе индианеца по стълбите към равния покрив. Оттам можеха да се видят апачите и марикопите. Мохавът се стъписа.
— Освен това в къщата има скрити сто апачи — довърши ловецът многозначително.
— Покажи ни ги!
— Биха се счепкали с хората ти.
— Кажи им, че засега между нас трябва да има мир, а аз ще го кажа на моите.
— Добре, нека бъде тъй.
След този кратък разговор двамата мъже слязоха отново долу. Скоро апачите и мохавите стояха в двора едни срещу други. Мохавите се удивиха немалко да заварят тук един толкова мощен враг. Но слисването им нарасна още повече, когато разбраха, че на всичкото отгоре си имат работа с Белия вожд и Винету.
— Сега искам да ти направя моите предложения — каза Олд Файерхенд на мохава. — Ти трябва да избереш между войната и мира, между живота и смъртта.
— Кажи ми по-напред къде се намират бледоликите, с които дойдохме.
— Плених ги.
— Каква съдба ги очаква?
— Те ще умрат. И вас ви очаква същата участ, ако не се предадете. Изброй колко сме. Веднага щом някой от войните ти вдигне оръжие, нашите пушки ще загърмят и вие ще бъдете мъртви.
— Инсхава нантон говори може би вярно, но той не бива да забравя, че ние не се боим от смъртта.
— Зная го, защото вие сте храбри мъже. Но не е ли по-добре да живееш, отколкото да умреш, дори когато не се страхуваш от смъртта? Нямате ли във вигвамите си братя и сестри, жени и деца? Те ви чакат. Искат да ядат месо, което вие трябва да им отстреляте. Не сте ли длъжни да живеете заради тях? Ако нашите куршуми ви покосят, сред тях ще се надигне голям вопъл и те ще кажат: «Нашите войни са ни забравили. Те са нямали сърце за нас. За да бъдат смятани за храбри мъже, които не се боят от смъртта, те са се оставили да бъдат застреляни… а ние станахме роби на апачите и марикопите!»
Думата роб е най-ужасната, която индианецът познава. По редиците на мохавите премина мърморене.
— Скуоу говорят като скуоу. Ние ще умрем, за да не станем роби на победителите!
— Инсхава нонтон заявява, че неговите червени братя няма да станат роби на победителите. Защото те не са ваши врагове и не желаят да бъдат такива.
— Уф, уф!
— Аз ще говоря с моите спътници и ще преговарям също с вашия вожд. Каквото се реши после, това ще стане. Засега искам само да сложите оръжия.
— Вие ще ги вземете ли?
— Да.
— Какво е войнът без оръжия? Дори да ни освободите, без тях по-късно ще станем за посмешище пред враговете си и ще бъдем обречени с всичките си хора на гладна смърт.
— Инсхава нонтон само ще съхранява оръжията ви, докато минат преговорите с вашия вожд. На теб ти е известно името ми. Кажи дали някога Олд Файерхенд е бил несправедлив спрямо червените мъже!
— Никога.
— Така и днес ще говоря в съвета за вас, и хората ще се вслушат в думите ми.
— Ако ти предадем оръжията, ти сигурно ще ни вържеш и заключиш?
— Не. Ще останете в този двор и ще получите храна и вода наравно с нас. Само трябва да обещаете да не предприемате враждебни действия, преди Инсхава нантон да е преговарял с вашия вожд.
Предводителят се обърна сега тихо към хората си и след къс преговор пристъпи напред.
— Храбрите войни на мохавите са съгласни с твоите условия, защото ти си Белия вожд и ние ти имаме доверие.
С тези думи той измъкна томахока от пояса си, сложи го на земята и прибави и останалите си оръжия. Неговите хора сториха същото. Един след друг свалиха оръжията си, които Олд Файерхенд нареди на няколко апачи да отнесат в къщата. После мохавите наклякаха покрай зида и зачакаха следващите събития.
— Сега конете са ни в пречка — отбеляза Дик Стоун. — В двора не можем да ги вземем, вън да ги оставим също не бива, понеже ще ни издадат на идващите мохави.
— Защо? — учуди се Олд Файерхенд. — Тъкмо ако ги оставим отвън, те ще приближат спокойно, защото ще мислят, че хората им се чувстват съвсем добре в къщата.
— Ама трябва да ги нахраним и напоим!
— Вода има в щерната. Тя е лоша, но за конете ще свърши работа. А фураж… да-а, май наистина ще трябва да погладуват.
— Кой ще гладува? — намеси се Сам Хокинс, който беше пристъпил незабелязано към групата.
— Конете, а може би и ние — потвърди Олд Файерхенд.
— Защо?
— Защото тук няма нищо.
— Че кой пък го твърди?
Очичките на Сам Хокинс премигнаха лукаво.
— Аз.
— В такъв случай казваш голяма неистина, ако не се лъжа, мастър Огнена ръка. Тук, тъкмо напротив, има налице достатъчно припаси.