Защото вярваш в любовта

Корава ръка затвори устата й. Катрин замахна срещу нападателя и усети тежината на тялото му. Човек от плът и кръв, не фантом.

Той я притисна към стената и изсъска:

— Тихо!

Катрин позна тялото, преди да види блещукащите зелени очи. Майкъл се беше върнал.

— Ако обещаеш да не викаш, ще сваля ръката си — прошепна той. — Ако си съгласна, кимни.

Катрин изпълни заповедта. Изражението на лицето му беше неразгадаемо и тя изпита страх. В същото време сърцето й заби от дива радост.

— След онова, което се случи, никога вече няма да вярвам в думите ти — заяви той с твърд глас. — Пускам те, но не забравяй, че при нужда много бързо ще те накарам да замълчиш.

Катрин се запита трябваше ли да му каже истината или беше длъжна отново да го отпрати — заради собствената му сигурност.

— Защо си тук? — попита едва чуто тя. Леденият му поглед я прониза.

— За да узная истината. Когато размислих, осъзнах, че в поведението ти няма последователност. Заплашвал ли те е Халдоран?

Катрин не можеше да си позволи нова измама.

— Много по-страшно е — отвърна с болка тя. — Държи Ейми като заложница.

— По дяволите. — Майкъл затвори за миг очи. Лицето му се скова. — Как?

— Отишъл у семейство Моубри и разказал на Ан, че съм го изпратила да доведе Ейми в Скоул. След случилото се в Белгия тя не намерила причини да му откаже. — Самообладанието отстъпи място на отчаяние. — О, Майкъл, съжалявам! Направих го само защото нямах избор.

Тя протегна ръце към него и след кратък миг на колебание той я взе в прегръдката си. Катрин трепереше с цялото си тяло. Вълнената жилетка беше остра и издраска бузата й, но беше толкова утешителна. Въпреки тъгата си, тя усети веднага, че той е различен, по-сдържан отпреди. Това не я изненада. Разумът приемаше, че тя е постъпила така по принуда, ала чувствата му не можеха да се примирят толкова лесно. Но поне за няколко мига я бе дарил с усещането за сигурност.

Когато си възвърна част от самообладанието, Катрин проговори делово:

— Знаеш ли, Колин е бил убит от Халдоран, не от бонапартистите.

— Това копеле! — Майкъл я пусна и направи крачка към стаята на лерда. — Значи го е планирал отдавна.

— Каза, че ако не се подчиня, ще те убие. Освен това ми обясни, че на острова момичетата могат да се омъжат след дванадесетата си година, а Ейми ще навърши дванадесет само след десет месеца.

Майкъл отново изруга.

— Един ден ще го убия — бавно и мъчително. Трябва веднага да освободим Ейми. Къде е тя?

— В Рагнарьок. Не съм говорила с нея, но вчера Халдоран ме отведе там и можах да я видя как се разхожда в градината. Постоянно я охраняват.

— Добре ли е?

— Да. Тя няма представа какво се върши тук. Халдоран я уверява, че съм твърде заета да се грижа за болния лерд и нямам време да ида да я видя. Повтаря й, че трябва да се държи като добър войник и да изпълнява заповедите. Но аз познавам детето си и знам, че скоро ще стане недоверчиво. — Катрин преглътна мъчително. — Страх ме е да не направи някоя лудост, като разбере, че е пленница. Тя е като баща си — напълно лишена от чувство за страх.