Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
Потънал в сложните си изчисления, Аниор не беше чул нежния звън на влизащия в охраняваната му зона Сатара. Чак като чу съвета му как да подреди наследствените особености на мравките, за да хранят листните въшки с листа на точно определен вид дърво, той му обърна внимание. Остави работата си над матрицата за гората и зачака да чуе за какво бе дошъл.
Но Сатара не бързаше. Любуваше се на светлината на Аниор. След като заедно преживяха отново онова необяснимо щастие, Аниор за пореден път направи огромен скок в развитието си. Сатара добре разбираше притеснението на всички около тях. Ако странното явление не касаеше него и Аниор, той също щеше да се изплаши от него.
На него самия увеличената ментална енергия почти не личеше, тъй като тя нямаше вече как да се прояви в това астрално тяло. Но Аниор засвети като един напреднал архитект. Ако двамата имаха щастието да се любят още няколко пъти, Аниор щеше да стигне нивото на теорите.
Сатара разбираше, че само енергията още не правеше бог от Аниор, но тя му помагаше в бързия му растеж. Темеда, учителят по архитектура, му се оплака, че Аниор учеше по-бързо, отколкото той успяваше да му преподава. Аниор напредваше добре със своята гора. Да изгради такава затворена система без помощта на Камъка на мъдростта, щеше да е изключително постижение за всеки отличен архитект.
Аниор вървеше по собствените му стъпки, само че в много по-ускорен темп. Сатара беше убеден, че някой ден Аниор щеше да изгради своя собствена физическа система.
— Исках да се посъветвам с теб — започна накрая Сатара. — Мисля да говоря пак с Веова.
Аниор го погледна първо учуден, а после поклати решително глава.
— Остави това. Няма никакъв смисъл.
Неговата убеденост смути Сатара. Искаше от Аниор съвет, а не да осъжда самата му идея за среща.
— Но ние трябва да се споразумеем рано или късно — възрази Сатара. — Иначе всички ни очаква печален край.
— Не вярвам да се стигне дотам — отговори Аниор. — Просто ще има друг изход от това положение, който ти засега не виждаш.
Сатара онемя. Нито веднъж досега Аниор не беше правил такъв пряк намек, че знае повече по този въпрос от него. Почувства се страшно засегнат. Стана и заснова нап-ред-назад. После се спря пред Аниор и го погледна:
— И защо просто не ми го покажеш тогава?
Аниор се притесни. Явно съжаляваше за думите си преди малко.
— Мисля че нямам право — промълви той.
— А ако те помоля?
— Дори тогава.
Сатара се ядоса. И без това се чувстваше безпомощен пред Веова, а сега и най-близкият му приятел не желаеше да му помогне.
— Аз нямам никакви тайни от теб, Аниор. Приемам те за равен и бих ти казал всичко, защото те обичам.
Аниор се сви като от удар. Черен облак на тъга обвиваше тялото му и той тихо отговори:
— Моля ти се, Сатара, недей! Не сравнявай нашата любов с една информация.
— Но от тази информация зависи съществуването на две системи, съдбата на толкова много души!
— Ако беше така, щях да ти я кажа — отговори уморен Аниор.
Но Сатара не можеше, вече да се спре. Осъзнаването, че Аниор знаеше причината за несполуките му с Веова, че той можеше да му помогне да реши този най-важен въпрос в живота му, а отказваше да го стори — просто го влуди. Чувстваше се предаден в любовта си към него. Цялата му мъдрост се изпари нанякъде, и той каза нещо, за което щеше да съжалява много скоро:
— На теб просто ти харесва да имаш някакво предимство пред мен. Нали си Делен, висше същество — къде аз да се меря с теб. Веднъж успя да ми откраднеш Камъка на мъдростта, а сега отново демонстрираш превъзходството си.
Видя широко разтворените очи на Аниор и съжали веднага за избухването си. Аниор се изправи бавно, целият треперещ от възмущение и болка.
Отговори тихо, притегляйки всяка дума:
— Може би най-разумно би било просто да те зарежа сега. Но за да не демонстрирам превъзходството си и за да не нараня самолюбието ти, няма да постъпя така.
Той застана пред него и го гледаше право в очите.
— Щом тази информация ти трябва, за да получиш доказателство за любовта ми към теб, ще ти я дам.
Сатара отстъпи няколко крачки назад, зашеметен от силата в тези думи. Искаше да спре Аниор, да предотврати катастрофата, която предчувстваше.
— Прости ми, Аниор. Наговорих големи глупости. Бих те обичал, ако ще всички тайни на този свят да пазеше за себе си. Не искам вече да знам тайната на моя живот.
Чувстваше се като Орак на върха на скалата, когато молеше Сатара за прошка — жалък и нищожен пред великия дух пред него.