Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— На ваше място бих забравила за това!
— Ще видим — заяви мургът, после се изправи, замърмори и започна бързо да движи ръцете си в серия от сложни жестове. Гарион почувства, че нещо невидимо се блъска в тялото му — приличаше на силен вятър, макар че въздухът беше напълно неподвижен.
— Не бързай и го направи както трябва, Гарион — посъветва го тихо леля Поул. — Ако забравиш дори най-дребната подробност, силата ще избухне в лицето ти.
Мъжът в лодката замръзна, лицето му се смръщи в тревожна гримаса. Невидимият вятър, който пулсираше в Гарион, спря. Тогава мъжът продължи да прави жестовете си — пръстите на ръцете му разсичаха въздуха, лицето му се беше вцепенило, подчинено на върховните му усилия да се съсредоточи.
— Така се прави това, кролиме — рече леля Поул, леко повдигна ръката си — Гарион почувства внезапен порив сякаш вятърът, който бушуваше у него, бе сменил посока си. Кролимът вдигна ръце и се олюля, препъна се и рухна на дъното на лодката, в краката на нийсанците. Дори самата лодка отскочи два-три метра назад. Кролимът се надигна, очите му се ококориха, лицето му стана мъртвешки бледно.
— Върни се при господаря си, куче — с унищожително презрение изрече леля Поул. — Кажи му да те набие, защото не си си научил урока както трябва.
Кролимът бързо каза нещо на нийсанците на веслата и те незабавно обърнаха лодката и започнаха да гребат към кораба си.
— Тъкмо щеше да се развихри малък хубав бой, Поулгара — оплака се Барак. — Защо се намеси и ни развали удоволствието?
— Порасни най-сетне — безцеремонно му каза тя. После се обърна към Гарион — очите й блестяха, белият кичур на челото й изглеждаше като искрящ пламък. — Ти, глупако такъв! Отказваш всякакво обучение, а после се нахвърляш като побеснял бик. Имаш ли някаква представа какво направи? Предупреди всички кролими в Стис Тор, че сме тук.
— Той умираше — възпротиви се Гарион и безпомощно посочи роба, който лежеше на кея. — Трябваше да направя нещо.
— Той беше мъртъв в мига, когато докосна водата — произнесе твърдо тя. — Погледни го.
Тялото на роба беше вцепенено. Главата му висеше, отметната назад, устата зееше широко отворена. Нямаше съмнение, че е мъртъв.
— Какво е станало с него? — попита Гарион и усети как му призлява.
— Пиявиците са отровни. Ухапванията им парализират жертвата и те се хранят, необезпокоявани от нищо. Още първото ухапване е причинило спиране на сърцето му. А ти ни издаде на кролимите заради един мъртвец.
— Не беше мъртъв, когато го направих! — изкрещя Гарион срещу нея. — Той викаше за помощ!
— Никой не беше в състояние да му помогне. — Гласът й беше студен, дори жесток.
— Що за чудовище си ти? — попита я със стиснати зъби Гарион. — Нямаш ли никакви чувства? Щеше просто да го оставиш да умре, нали?
— Тук не е нито времето, нито подходящият момент за обсъждане на този въпрос.
— Не! Тъкмо сега е дошло време да поприказваме — сега, в този миг, лельо Поул. Дори не си човешко същество, знаеш ли това? Престанала си да бъдеш човек толкова отдавна, че дори не помниш кога се е случило това. Ти си на четири хиляди години. Целият ни живот изтича, докато ти примигнеш. За теб ние сме само развлечение — един весело прекаран час от твоя живот. Играеш си с нас, като че сме кукли на конци, за да се развличаш. Омръзна ми да ме командваш. Всичко между мен и тебе е свършено!
Може би беше казал повече, отколкото възнамеряваше, ала гневът го беше заслепил и думите изхвърчаха от устата му, преди да има време да ги спре.
Тя го погледна. Лицето й беше така пребледняло, сякаш я беше ударил.
— Ти, глупаво момче — промълви жената. Гласът й прозвуча още по-страшно, защото говореше съвсем тихо. — Свършено? Между мене и тебе? Как би могъл да разбереш поне една хилядна от онова, което ми струваше да те опазя на този свят? Ти беше единствената ми грижа повече от хиляда години. Изтърпяла съм толкова болка, мъка и загуби, колкото никога не можеш да си представиш! Никакви думи не биха могли да изразят страданията ми — и всичко това заради тебе. Живях в бедност и мизерия стотици години без никакво прекъсване — само заради тебе. Отказах се от сестра си, която обичах повече от собствения си живот — заради тебе. Преминах през огън и отчаяние, сто пъти по-страшно от самия огън — заради тебе. И ти мислиш, че всичко това е било развлечение за мене? Няколко приятни часа? И смяташ, че грижите, които ти посветих през всичките тези хиляда години, струват евтино? Връзката между мене и тебе никога няма да бъде прекъсната, Белгарион! Никога! Ще продължаваме да вървим заедно до последния ден на времето, ако това е необходимо. Никога няма да се разделим. Прекалено много ми дължиш, за да позволя това!