Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
Възцари се ужасна тишина. Другите, потресени от силата на думите й, останаха втрещени; отначало впериха погледи в нея, а след това в Гарион.
Без да произнесе нито дума повече, вълшебницата се обърна и отново напусна палубата.
Гарион безпомощно се огледа. Изведнъж се почувства ужасно засрамен от себе си и ужасно самотен.
— Но аз трябваше да го направя, нали? — промълви той, без да насочва въпроса си конкретно към някого. Не беше сигурен какво точно иска да каже.
Всички го гледаха, ала никой не му отговори.
ГЛАВА 26
В ранния следобед облаците отново се сгъстиха, в далечината започнаха да ечат гръмотевици, после се изсипа пороен дъжд, който разтърси със силата си потъналия в изпарения град. Следобедната гръмотевична буря, изглежда, започваше по едно и също време всеки ден и пътешествениците дори започнаха да свикват с нея. Всички се скриха в помещенията под палубата и седнаха сред знойната жега, а дъждът не преставаше да бие с тежките си капки покрива над главите им.
Гарион седеше неподвижно, подпрял гръб о грубо издяланото дъбово ребро на кораба, и наблюдаваше леля Поул. Лицето и погледът му упорито продължаваха да изразяват непримиримост.
Тя не му обръщаше внимание и тихо разговаряше със Се’недра.
Капитан Грелдик се спусна по тясната стълба от палубата. По лицето и брадата му течаха вадички вода.
— Драснианецът… онзи Дроблек е тук — съобщи им той. — Обяви, че има новини за вас.
— Пусни го да влезе — каза Барак.
Дроблек едва успя да промъкне тлъстото си тяло през тясната врата. Дъждът го беше намокрил до кости.
— Брей, че е влажно вън — рече той.
— Забелязахме — отвърна Хетар.
— Получих съобщение — обърна се Дроблек към леля Поул. — От принц Келдар.
— Най-сетне — въздъхна тя.
— Той и Белгарат пристигат по реката — съобщи Дроблек. — Доколкото можах да разбера, трябва да бъдат тук след няколко дни, най-много седмица. Думите на пратеника бяха твърде непоследователни.
Леля Поул го погледна въпросително.
— Болен е от треска — обясни Дроблек. — Драснианец е, на него може да се разчита. Той е мой агент в едно търговско средище на север. Ала го е пипнала една от болестите, които изобилстват в тези вонещи блата. Не е на себе си и бълнува. Смятам, че след ден-два треската ще отслабне и ще можем да извлечем повече сведения от него. Но щом схванах общия смисъл на съобщението, дойдох незабавно. Помислих си, че бихте искали да научите новината веднага.
— Благодарим ти за загрижеността — каза леля Поул.
— Щях да изпратя някой слуга — обясни Дроблек, — ала често в Стис Тор съобщенията се отклоняват от мястото, докъдето трябва да пристигнат, пък и понякога слугите объркват онова, което трябва да предадат. — Той изведнъж се усмихна. — Разбира се, това не е истинската причина.
Леля Поул също се усмихна.
— Естествено.
— Дебелите хора обичат да стоят на едно място и карат другите да се движат вместо тях. Но от съобщението на крал Родар подразбрах, че тази работа, с която сте се заели, е може би най-важното нещо в света. Искам да взема участие в нея. — Той направи гримаса. — Е, всички ние понякога се държим като деца.
— Сериозно ли е състоянието на пратеника? — попита леля Поул.
Дроблек сви рамене.
— Кой би могъл да каже? Половината от всички заразни трески в Нийса дори нямат имена и всъщност не можем да ги разграничим една от друга. Понякога хората умират много бързо, понякога агонизират със седмици. От време на време някой дори оздравява. Всичко, което можем да сторим, е да им осигурим спокойствие. После чакаме да видим какво ще стане.
— Идвам веднага — заяви леля Поул и стана. — Дурник, би ли ми подал зелената чанта от вързопите с багажа? Ще имам нужда от билките в нея.
— Не е много разумно човек да има контакт с болен от такава треска, милейди — предупреди я Дроблек.
— За мене няма да има никаква опасност — прекъсна го вълшебницата. — Искам да разпитам подробно твоя пратеник и единственият начин да получа отговори от него е да го отърва от треската.
— Дурник и аз ще те придружим — предложи Барак.
Поулгара го погледна.
— Няма да е лошо да осигурим по-голяма безопасност, докато вървиш из града — подхвърли исполинът и препаса меча си.
— Щом искате, елате. — Тя облече наметката си и се насочи към вратата, после се обърна към Грелдик. — Може би ще остана там цяла нощ. Наоколо се навъртат кролими, затова нека моряците ти са нащрек. Остави неколцина от по-трезвите на пост.