Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
— Да?
— Ти винаги наричаш Джейд с тези смешни мили имена.
— Джейд обича да чува тези смешни мили имена — промърмори Кейн.
— Това имам предвид — каза Нейтън, като кимна бързо с глава. — Сара също ще ги хареса.
Кейн го погледна недоверчиво.
— Ти искаш да наричам Сара със същите нежни думи, с които аз наричам жена си?
— Разбира се, че не — изскърца със зъби Нейтън. — Искам да ми ги напишеш на един лист.
— Защо?
— За да ги знам, по дяволите! — изрева Нейтън. — За Бога, Кейн, защо усложняваш нещата? Просто ги напиши и остави листа на бюрото.
Кейн не се осмели да се засмее, но се усмихна. Гледката как Нейтън прави справка със записките, опитвайки се да ухажва жена си, щеше да бъде неповторима.
— Да, ще ти ги оставя на бюрото — каза той, когато Нейтън го погледна.
Нейтън се отправи към вратата.
— Смяташ ли поне да видиш Сара преди да тръгнеш? — попита Кейн.
Нейтън поклати глава.
— Първо трябва да подготвя всичко.
Кейн не пропусна тревогата в гласа му.
— Любовните думи не са необходими, Нейтън, ако просто й кажеш какво е на сърцето ти.
Зет му не реагира на това предложение. Кейн най-накрая разбра.
— Ти се страхуваш да се срещнеш с нея, нали?
— По дяволите, ако се страхувам — изрева Нейтън.
— Просто искам всичко да е наред.
Джейд минаваше покрай библиотеката, когато чу смеха на мъжа си. Тя се спря и се заслуша, но единствената част от разговора, която дочу, не й изясни нищо.
Нейтън току-що беше заявил, че ще поправи цветето си. Трябвало му само време, за да открие как.
Какво, за Бога, имаше той предвид, помисли Джейд.
ГЛАВА 15
Сара прекара следобеда в стаята за гости. Тя седна на стола до прозореца и се опита да почете малко от книгата с кожена подвързия, която й донесе Джейд, но не можа да се съсредоточи върху разказа и се загледа в цветната градинка под прозореца. Всичко, за което можеше да мисли, беше Нейтън и каква голяма глупачка е била да го обича.
Защо той не можеше да я обича?
Тя си задаваше този болезнен въпрос през десет минути, но не намираше подходящ отговор. Бъдещето я плашеше. Тя почти беше решила да разтрогне брачния договор и семейството й да не може да получи подаръка на краля. Но щом избухнеше скандалът за бащата на Нейтън, нямаше ли принцът-регент да бъде принуден да отнеме кралския подарък и от Нейтън?
Сара не можеше да позволи това. Баща й беше използвал измама, за да има предимство пред Нейтън. Сара беше решена да намери начин да изравни позициите. Тя не искаше да живее с мъж, който не я обича, и реши да направи сделка с Нейтън. Срещу подписа й, че оставя всички права върху подаръка на Нейтън, той щеше да я пусне с Матю, когато той замине на острова при Нора.
Господи, имаше толкова много неща, за които трябваше да помисли. Тя се срамуваше от недостойната постъпка на баща си и реши, че единствената й надежда е да спечели подкрепата на принца-регент. Мисълта, че трябва да го умолява, я накара да потрепери.
Джордж, който щеше да стане крал на Англия, когато баща му умре или, както говореха слуховете, когато официално бъде обявен за луд, беше хубав и добре образован мъж. За съжаление, това бяха единствените му положителни качества. Сара изобщо не можеше да го понася. Той беше порочно конте, което търсеше забавления и поставяше личните си интереси над държавните. Най-лошото му качество, според Сара, беше склонността му да си променя мнението за всяко нещо. Сара знаеше, че тя не е единственият човек, който не обича принца. Той беше крайно непопулярен сред масите и само преди няколко месеца тя беше чула, че недоволни поданици са счупили прозорците на каретата му. Говореше се, че по това време той е бил на път за парламента.
Въпреки това нямаше друг човек, към когото да се обърне и тя написа бележка, с която искаше аудиенция за следващия следобед. Тя запечата плика и вече беше тръгнала към Стернс да го помоли да изпрати куриер до Карлтън хаус, когато я пресрещна Кейн.
Той беше дошъл да я вземе за вечеря. Сара най-любезно отклони поканата, настоявайки, че наистина не е гладна. Кейн също толкова любезно настоя, че тя трябва да хапне нещо. Мъжът не прие никакви извинения и я помъкна по коридора.
Джимбо чакаше в коридора и Сара му подаде писмото с молба да го занесе. Кейн се протегна над главата на Сара и сграбчи писмото, преди морякът да се съгласи да изпълни поръчката.
— Ще изпратя някой от слугите да го предаде — обясни Кейн. — Джимбо, придружи лейди Сара до трапезарията. Ще дойда след минутка.
Когато Джимбо и Сара завиха зад ъгъла, Кейн отвори писмото и го прочете, след което го мушна в джоба си. Той изчака още минута-две, после се отправи към трапезарията.