Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
„Ваше величество, бъдете готова утре в същия час, в който получите писмото. Утре в затвора на Ваше величество ще се вмъкне една жена, която ще се облече във Вашите дрехи и ще ви даде да се облечете с нейните. След като се преоблечете, Ваше величество ще излезе от Консиержери, придружена от един от най-преданите Ви слуги.
Да не се уплашите никак, ако от съседната стая чуете шум. Нека не Ви спират нито писъци, нито ридания. Гледайте само бързо да облечете роклята и пелерината на жената, която ще заеме мястото на Ваше величество.“
— Предани хора! — прошепна кралицата — Благодаря, Боже мой! Та аз не съм била, както казват, предмет на всеобщо отвращение!
Тя прочете писмото повторно. При този прочит вторият абзац привлече вниманието й.
„Нека не Ви спират нито писъци, нито ридания“ — прошепна си тя. — „О! Това значи, че ще убият пазачите ми, тези нещастни хорица, които винаги са се показвали към мен толкова милостиви! О, никога, никога!“
Тя откъсна част от листа, върху която нямаше нищо написано, но тъй като нямаше нито писалка, нито молив, с една игла, която извади от косите си, избоде ситно върху хартията следните букви:
„Не мога и нямам право да приема да бъде пожертван животът на някого, за да бъде спасен моят. М. А“
После пъхна листчето обратно в кутийката и наново я върна в дупчицата, издълбана в хляба.
Цялата тази операция приключи, когато часовникът удари десет. С късче хляб в ръката кралицата започна тъжно да брои часовете. По някое време чу, че на един от прозорците, които гледаха към двора на женското отделение, нещо започна да скърца — все едно че се стърже с диамант о стъкло. Шумът бе последван от леко позвънване на прозорчето. След това в горното дясно ъгълче на стъклото кралицата забеляза загьнато късче хартийка, което бавно падна на пода. Чу се тихо дрънчене на ключове. След това всичко утихна.
Хартийката все още лежеше на пода. Кралицата не повдигаше очи от нея, но и не я докосваше. Тя изчакваше да види дали в помещението няма да влезе някой от двамата жандарми. Заслуша се. Жандармите тихичко разговаряха помежду си в съседното отделение. Тогава тя стана и почти без да диша, за да не се издаде, приближи до листчето и го вдигна от пода.
То беше сгънато така, че в него бе пъхната тънка пиличка, един от онези стоманени инструменти, с които всяка ръка, колкото и слаба и неопитна да е тя, за четвърт час би могла да изпили една от пръчките на решетъчните прозорци. На листчето беше написано:
„Ваше величество, утре в девет и половина един човек ще дойде да заприказва жандармите, които Ви пазят. През това време, Ваше величество, изпилете третото желязо на прозореца, като гледате отляво надясно. Ваше величество би могла да свърши тази работа. След това се пригответе да преминете през прозореца. Това писмо Ви се изпраща от един от най-преданите и най-верните Ви поданици, който е посветил целия си живот в служба на Ваше величество и който счита за най-голямо щастие възможността да умре за Ваше величество.“
— Ох — въздъхна кралицата, — да не би някой да си прави шега с мен?! Но не, почеркът май че ми е познат. Та това е същият почерк от писмата, които получавах в Тампъл. Почеркът на Рицаря на Мезон-Руж! О, Господи! Може пък да ти е угодно да ме избавиш, Боже мой!
Кралицата падна на колене и прибягна до молитвите, които са най-сигурното духовно убежище на затворниците.
XLI
След безсънната нощ денят дойде страшен и, без преувеличение можеше да се каже, кървав. По онова време, в онази година, всеки ден, дори той да се приемаше за най-добър, имаше и червените си петна.
Никой не би могъл да знае дали кралицата е спала поне мъничко, макар и неспокойно. Веднага щом притвореше клепки, й се струваше, че вижда кръв, че чува писъци и плач. Държеше непрекъснато пиличката в ръцете си. Едната част на деня прекара в молитви. Но пазачите й така често я бяха виждали да се моли, че никак не се обезпокоиха от това.
Тя поглеждаше от време на време пилата, която й бе пратил спасителят, и сравняваше крехкостта й с дебелината на железните пръти. За щастие, тези железни пръти бяха забити в мазилката само в долния край. Горната им част беше прокарана през едно хоризонтално желязо. Ако се изпилеше долната част, то за да се изтегли желязото.беше нужно само тихичко да се издърпа.
Но физическите затруднения не можеха да изплашат кралицата. Тя прекрасно разбираше, че изпълнението на плана за нейното бягство по този начин не бе кой знае колко трудна работа. И точно това оцветяваше надеждите й с кървави цветове.
Много добре съзнаваше, че за да стигнат до нея, приятелите й трябва да убият хората, които я пазеха. А кралицата в никой случай не можеше да се съгласи с това. Точно тези пазачи бяха единствените хора, които от някое време насам се отнасяха милостиво към нея.