Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
— Пшшшт! Тихо! Ето я пивничарката, носи ми вино…
— Ще те чакам срещу Консиержери — прошепна патриотът.
— Добре — рече Гракх. Патриотът плати сметката си и излезе. Когато стигна до вратата, викна гръмогласно:
— Гражданко, дайте малко по-бързо котлета и морковите, братовчед ми Гракх е много гладен!
— Колко е добър, пустият му Мардохей! — отзова се веднага ключарят и обърна чашата с вино на един дъх.
Пивничарката, докато му наливаше, го гледаше особено нежно.
XXXIX
Патриотът излезе, но не отиде много далеч. Наблюдаваше през одимените прозорци, за да види дали ключарят няма да влезе в контакт с някой агент на републиканската полиция, една от най-ентусиазираните полиции, съществували до този момент: половината общество шпионираше другата половина, и то не за по-голяма сигурност на правителството, а за своята собствена.
Напразно се беше страхувал. В девет часа без няколко минути ключарят стана, помилва пивничарката по бузите и излезе.
Срещнаха се на брега при Консиержери. Двамата влязоха заедно в затвора.
Работата се уреди още същата вечер. Дядо Ришар прие Мардохей за ключар.
Два часа преди Мардохей да влезе в канцеларията на дядо Ришар, в една друга част от затвора се разигра сцена, безинтересна на пръв поглед, но от изключителна важност за по-нататъшния развой на събитията и особено за главните действащи лица от настоящата история.
Тъкмо когато писарят на Консиержери се беше приготвил да затвори книжата си и да си иде, в стаята му влезе непознат, придружен от Ришар.
— Гражданино писар — рече Ришар, — ето го вашия събрат от военното министерство. Той е изпратен от гражданина министър, за да си вземе някакви бележки за един затворник.
— Ах, гражданино — рече писарят, — идвате толкова късно!… Тъкмо се гласях да си тръгна!
— Извинете ме, драги колега — каза влезлият, — но толкова сме заети, че можем да отделяме време за посещения на колегите си само в свободното си време. А за нас свободно време е, когато другите нормални хора се хранят или спят…
— Не се притеснявайте, скъпи колега. Но гледайте да свършите по-бързичко, защото, както сам казахте, е време за вечеря, а аз съм гладен. Имате ли пълномощно?
— Ето го — рече писарят от военното министерство и разтвори портфейл, в който имаше карта.
Въпреки че събратът му бързаше извънредно много, той провери с подчертано внимание валидността на показания му документ.
— О, всичко си е наред! — каза баба Ришар. — Мъжът ми вече видя документите на този човек!
— Нищо, нищо — обади се писарят. — Повече внимание не вреди в никакъв случай.
Той продължи да разглежда документите.
Военният писар изчака търпеливо като човек, който предварително е бил сигурен, че ще го разучават по този начин.
— Прекрасно — каза писарят от Консиержери. — Можете да започнете веднага когато пожелаете. Много имена ли ще преглеждате?
— Около сто.
— Това ще рече, че имате работа за няколко дни…
— Да, драги колега, ако ми позволите, разбира се…
— Какво искате да кажете с това? — попита писарят от Консиержери.
— Ще ви обясня, ако дойдете тази вечер с мен. Вие нали казахте, че сте гладен…
— Да.
— Тогава заповядайте у дома. Ще ви запозная с жена си, тя готви великолепно. По време на вечерята ще се опознаем по-добре!
— И без това ви опознах като твърде добър човек. Но, драги колега…
— О, приемете без каквито и да е церемонии. На минаване през площад Шателе ще купя стриди и едно печено пиле, а у дома ще заварим още няколко ястия, жена ми, госпожа Дюран, наистина готви прекрасно…
— Благодаря ви, драги колега — рече писарят от Консиержери, впечатлен силно от направената с такова усърдие покана.
Колегата му изброи няколко гозби, които не се случваха всеки ден на трапезата на един писар, на когото революционният съд плащаше по шест франка на ден.
— И тъй, приемате ли?
— Д-да — измънка писарят.
— В такъв случай да оставим работата за утре. Да вървим!
— Да вървим — малко по-уверено се обади писарят.
— Готов ли сте? — попита гостът.
— Веднага. Дайте ми само мъничко време да известя жандармите, които пазят австрийката.
— Защо ще ги известявате?
— За да знаят, че си отивам, та да бъдат внимателни в случай, че чуят нещо насам.
— О, твърде добре, много предвидливо! — възкликна военният писар.
— Досещате се, нали? — добави писарят от Консиержери.
— Разбира се, че се досещам.
Писарят от Консиержери отиде до стаята на кралицата и почука.
Единият от жандармите отвори вратата.
— Кой е там? — попита той.