Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Колапсът на руската армия на бойното поле и нечуваният глад вътре в страната довеждат до (първата) Руска революция през март 1917 година. Петдесет и четири дивизии от френската армия (половината от общия брой) се вдигат на бунт след поредната безплодна офанзива, а след възстановяването на реда близо двадесет и пет хиляди мъже биват изправени пред военен съд. През месец май четиристотин хиляди италиански войници просто напускат бойното поле при Капорето. А към края на същия месец главнокомандващият на Имперския генерален щаб в Лондон пише следното на генерал сър Дъглас Хейг — командващ Британските войски във франция: „Опасявам се, че не можем да си затворим очите за факта, че, в резултат отчасти на Руската революция, в страната ни се усеща известно недоволство“.149 Междувременно немските окупационни войски в Русия се побратимяват с болшевиките, а Австро-Унгарската империя се оказва на ръба на разпадането си. Ала нито едно правителство не спира да се бие доброволно — до този момент всички до едно са с право убедени, че единствената им надежда за оцеляване е пълната военна победа.

Някои от правителствата на страните — победителки действително успяват да оцелеят, но същото не може да се каже за нито една от властващите групи на победените. Войната унищожава четири велики империи: Германската, Руската, Австро-Унгарската и Османската. А конкретно последните две са напълно разпокъсани на десетки нови държави и територии. Почти половината от народите на Европа, Близкия изток и Африка претърпяват радикални промени на режимите, та дори и на гражданството си в резултат от войната. А няколко от новите политически режими, които се появяват — в Русия веднага, в Италия и Германия малко по-късно — даже и в мирно време съхраняват голяма част от апарата на тоталния държавен контрол над гражданите и икономиката, създаден с цел воденето на първата тотална война.