Неуловимият пламък

Сарина бе не по-малко въодушевена от готовността, с която я приемаха, и не след дълго вече водеше задушевен разговор с Брена, в чието лице виждаше бъдеща добра приятелка. Майката на Бо, макар да бе около четиридесет и пет годишна, изглеждаше на не повече от тридесет. Беше дребна и крехка като Брена, а в косите й нямаше и един бял косъм. Когато посрещна своята нова снаха, Хедър Бърмингам се усмихна, стисна ръцете й и я увери, че много се радва да я приеме за член на семейството. После господарката на Хартхейвън я запозна с присъстващите, както стори Бо със Стърлинг. Освен това Хедър разведе Сарина из къщата и й показа спалните на втория етаж, като започна с онази, в която бе израснал Бо, уверявайки я, че тази стая е вече и нейна. Накрая я запозна с прислугата, като възхваляваше щедро достойнствата на всеки, особено на една дебела, сивокоса негърка на има Хети. Това че старата жена бе помагала при раждането както на Брандън, така и на останалите членове на фамилията Бърмингам след него, я беше превърнало в истински стълб на семейството.

Едва когато всички вече насядаха край дългата маса, Сарина се огледа и забеляза, че картината, която някога бе забранила на Бо да купи, е окачена на видно място над бюфета между два големи стенни свещника от порцелан. Обляна в топлата светлина на запалените свещи, картината изглеждаше прекрасна. Сарина бе толкова изненадана, че успя само да възкликне удивено и да погледне Бо, който тъкмо й помагаше да седне.

— Какво да кажа за свое оправдание, мадам? — Той се усмихна и сви рамене. — Реших, че е достатъчно хубава, за да я подаря на родителите си.

— Мисля, че е съвършена — заяви гордо Хедър, която заемаше почетното място в единия край на масата. — Още повече ме радва фактът, че е нарисувана от собствената ми снаха. Годеникът на Стефани казва, че това е най-хубавата картина, която е виждал през живота си, и че с удоволствие би разгледал и други твои платна и би ги предложил за продан. Това че художникът е жена, изглежда изобщо не го тревожи. Клив ни увери, че от значение са единствено качествата на картините, а не полът на човека, който ги е нарисувал.

— Съвсем скоро ще пристигнат още нейни картини — обяви Бо, — но аз ще съм първият, който ще има честта да ги види — като неин съпруг…

— Май тази титла доста ти се нрави — подметна весело Хедър.

— Да, мамо — призна Бо с усмивка, като седна на мястото си и улови изящните пръсти на своята съпруга. И за да напомни на майка си колко пъти го е предупреждавала да не губи времето си с тази или онази хубавелка, той додаде: — За нея определено си струва да си загубиш времето.