Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Миреле може да чуе всичко, лорд Брин. На нея й се доверявам напълно. — Зелената сестра рязко извърна глава. Ако се съдеше по смаяния й поглед, сигурно си мислеше, че не е чула добре. Брин обаче кимна и каза:
— Разбирам, че нещата са се… променили. Да, майко. Търговците разнасят мълвата както кучетата бълхите, а тази пасмина долу е ожънала добра реколта. Не твърдя, че всичко това е вярно, разбира се, но… — Беше странно да го види човек толкова разколебан. — Майко, една от приказките, които са ги настигнали по пътя, е, че Ранд ал-Тор е отишъл в Бялата кула и е положил клетва за вярност на Елайда.
За миг Миреле и Сюан много си заприличаха — кръвта се отцеди от лицата им, сякаш си бяха представили пълния крах. Миреле дори се олюля на седлото си. За миг Егвийн можа само да ги изгледа зяпнала, а след това и трите избухнаха в смях. Дайшар затанцува под нея изненадан и това, че се наложи да го укроти, укроти и собствените й нерви.
— Лорд Брин — каза тя, като потупваше коня по врата — това не е така, повярвайте ми. Знам го със сигурност.
Сюан въздъхна облекчено, Миреле моментално я последва. Егвийн отново я досмеша, само като им видя физиономиите. Толкова невероятно облекчение бяха изпитали, че очите им се оцъклиха. Като малки деца, току-що убедени, че под креватчето им няма тролок. Голямото айезседайско спокойствие, как не!
— Радвам се да го чуя — каза равнодушно Брин. — Но дори да прогоня всички онези хора долу, мълвата все едно ще стигне до хората ми. Ще плъзне сред войската като горски пожар.
От това веселието й секна мигом. Това наистина можеше да означава погром.
— Утре ще изпратя Сестри да възвестят истината на войниците ви. Шест по-изтъкнати Айез Седай ще стигнат ли? Миреле, Шериам също. И Карлиня и Беонин, Аная и Морврин. — Тези Сестри можеха и да не желаят да се срещнат с Мъдрите, но нямаше и да могат да й откажат. Не можеха да откажат да помогнат да се сложи край на тези слухове сред войската. Най-малкото не би трябвало. Лекото трепване на Миреле бе последвано от примирителна извивка на устните й.
Брин замислено изгледа Егвийн и Миреле. Към Сюан дори не погледна. Дорестият му кон тропна с копито по скалата и ято гургулици със светлосини криле изпърха и полетя във въздуха от един храст на няколко разкрача встрани. Дайшар и пъстрият кон на Миреле трепнаха подплашено. Устата на Брин не помръдна. Той без съмнение беше чул за Порталите или „Праговете“, макар със сигурност да не знаеше какво точно представляват — Айез Седай пазеха тайните си и определено се надяваха поне донякъде да запазят тази от ушите на Елайда и сто на сто не знаеше нищичко за Тел-айеран-риод — тази жизненоважна тайна можеше да се опази много по-лесно, след като с нея не бяха свързани никакви видими прояви — но въпреки това не попита нищо. Навярно вече беше свикнал с Айез Седай и тайните им.
— Стига да го заявят направо — отвърна най-сетне той. — Започнат ли да усукват… — Погледът му не целеше да я сплаши, а само да й го набие в ума. Изглежда, остана доволен от това, което видя на лицето й. — Вие, изглежда, се справяте доста добре, майко. Бих ви пожелал да се справяте все така успешно. Определете ми час за този следобед и ще дойда. Би трябвало да беседваме редовно. Би трябвало да започнем вече сериозно да планираме как да ви поставим на Амирлинския трон, след като стигнем Тар Валон.
Тонът му беше много сдържан — най-вероятно все още не беше съвсем сигурен какво точно става или доколко може да се довери на Миреле — и едва след малко тя осъзна какво беше направил. И след като го разбра, дъхът й секна. Навярно просто беше твърде свикнала с начина, по който Айез Седай завоалираха думите си, но… Брин току-що й беше заявил, че войската е нейна. Тя беше сигурна в това. Не на Съвета, нито на Шериам — нейна.
— Благодаря ви, лорд Брин. — Това й се стори твърде малко, особено след предпазливото му кимване и прикованите му в нея очи, които сякаш потвърждаваха убедеността й. Изведнъж възникнаха хиляди нови въпроси. Повечето от които нямаше да може да зададе дори да бяха сами. „Внимавай, докато не се увериш, а след това — още повече.“ Стара поговорка, подходяща за всяко действие, свързано и най-малко с Айез Седай. А дори и най-добрите мъже бяха склонни да обсъждат нещата с приятелите си, навярно още повече когато тези неща уж трябваше да се пазят в тайна. — Сигурна съм, че има хиляди подробности, за които трябва да се погрижите тази сутрин — каза тя и дръпна юздите. — Така че се връщайте. Ние ще пояздим още малко.
Брин, разбира се, възрази. Прозвуча почти като Стражник, като взе да обяснява колко невъзможно било човек да се оглежда във всички посоки и колко лесно някоя стрела в гърба можела да убие една Айез Седай също тъй бързо, както всеки друг. Следващият мъж, който си позволеше да й каже подобно нещо, щеше да си плати за това, реши тя. Три Айез Седай със сигурност бяха равни по сила на триста мъже. В края на краищата, въпреки ръмженето и гримасите, не му остана друг избор, освен да се подчини. Брин си сложи шлема и подкара коня си надолу по неравния склон към кервана, вместо назад по пътя, по който бяха дошли, но от нейна гледна точка това беше дори още по-добре.