С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Беше заключено.
— Като че ли това е пречка, ако си решил…
— Добре де, нищо лошо не се случи, нека просто забравим всичко, окей?
Този подценяващ неин тон никога не успяваше да задържи езика му зад зъбите. Тя заобиколи бюрото и той й се изпречи.
— Ще го забравим, когато аз кажа, че е време за това! Не е безопасно за една жена да замръква сама тук, на няколко мили от града. Не го прави отново!
— Мога ли да ти припомня, че нямаш власт над мен?
— По дяволите, нашите позиции в момента са без значение. Това няма нищо общо с работата. Забелязал съм, че изтъкваш ранговете ни само когато усещаш, че не си права.
Очите й заблестяха срещу него.
— Ако беше някой друг, Лонър щеше да лае и да ме предупреди за опасността.
Дилън наведе глава към нея.
— Така ли?
— Точно така.
— За твоя информация, Лонър не беше тук — каза той меко. — Бе тръгнал по кучки. Ако бе намерил нещо, вероятно нямаше да се върне преди зазоряване.
Раздразнена и объркана, тя погледна настрани.
— Оценявам високо загрижеността ти за моята безопасност.
— Не се ласкай. Не съм загрижен. Просто се опитвам да вразумя някой, който очевидно има лайна вместо мозък.
Бързо завъртя глава.
— Радвам се, че използва тази дума. Тя ми напомни да те предупредя да не използваш мръсни изрази пред сина ми.
— Да не би да си подслушвала разговорите ни с Грейъм?
— Разбира се, че не. Той те цитира. И мисли, че си „адски готин“.
Страшно се зарадва. Видимо му стана приятно.
— Настина ли?
— Да. Затова внимавай какво му приказваш.
— Не казвам нищо по-различно от това, което чува по кабелната телевизия и вероятно в класната стая.
— Изместваме въпроса, нали?
— Не. Точно на темата сме. Ако не искаш Грейъм да бъде мамино детенце, отпусни го малко и му позволи да изрича някоя друга мръсна дума. Прекалено много е заобиколен от жени. Прекараното време тук сред мъжете ще му подейства добре.
— Това ме подсеща и за нещо друго. Не го окуражавай да идва с колелото си до тук.
— Не съм го карал.
— Така ми каза.
— Не съм!
— Никога не сте говорили да идва с колелото си тук?
— Стана дума. Но аз го уверих, че ти трябва да решиш.
— Добре, все пак аз съм му майка. Много ти благодаря.
Тогава разбра, че ще я целуне отново. Беше върховно безумие, но щеше да го направи каквото и да става. След като реши, нищо не бе в състояние да го спре.
Плъзна пръстите си в косата й и наклони главата й назад, после наведе устата си към нейната. В изненадата си тя въздъхна дълбоко. Почувства дъха й върху устните си, вкуси го и всички останали мисли изхвърчаха от главата му. Последиците от целувката нямаха значение — въпросът бе предрешен, щом тя свършеше, той щеше да бъде уволнен. Не мислеше и за Дебра. Главата му беше празна. Просто се отдаде на чудесния еротичен подтик да целуне Джейд.
Върхът на езика му мина през устните й се плъзна в устата й. Със сигурност тя беше шокирана. Тялото й се вдърви като кол и спря да диша. Но нейната пасивност не му попречи. Той приложи упражняваната с години своя техника и бавно правеше любов с устата й. Езикът му влизаше навътре, после се оттегляше, отново и отново, докато тя възстанови дишането си, вдигна ръце и го хвана.
— Не! — прошепна тя. — Моля те!
Нямаше предвид вероятно да го моли да спре. Молеше го да продължи. Защото въпреки предхождащото отрицание, той чувстваше нейното вълнение. То се наслагваше в нея. Възпроизвеждаше топлина, която Дилън усещаше през дрехите. Дишането й бе учестено и леко — дишане на възбуден човек.
Обхвана с дългите си пръсти главата й и я наведе. Потърка с нос опънатата й шия и целуна меката й благоуханна кожа под ухото.
— Не, Дилън! — изхлипа тя.
— Но ти ме искаш!
Отново се насочи към устата й и я целуна още по-дълбоко. Усети в слабините си топлина и сласт. Стенеше от болка, от силата на удоволствието. Пусна едната си ръка по гърба й надолу и я повдигна към себе си. Ерекцията му попадна точно между бедрата й. Потри се в нея и Джейд изпъшка.
Другата му ръка се премести към гърдите й. Бяха твърди, едри, прекрасни. Зърното й отговори на погалването на палеца му. Искаше му се да го засмуче, макар и през блузата, и си наведе главата.
— Не!!!
Дръпна се от него толкова рязко, че се олюля, загуби равновесие и се килна към далечната стена. Сгъна ръцете си пред гърдите си и ги триеше една в друга, сякаш се опитваше да изчисти мръсотия по тях. Очите й бяха разширени — имаше бяло навсякъде около ужасените електриковосини ириси.
— Казах не! — извика тя остро. — Повторих ти, не! Не! Не! Не разбираш ли? Не!
Дилън пристъпи към нея поразен.