Реката на синия огън

Щях да участвам в експеримент по сензорна недостатъчност. И до днес не знам със сигурност, какво точно очакваха да научат. По време на следствието дадоха показания, че им било възложено да изследват първичните биологични ритми, а също и да установят как влияят факторите на околната среда върху процеса на обучение и развитие. Каква полза би извлякъл от това един медицински и фармацевтичен международен консорциум като „Клинсор“, така и не се изясни, но хората в него бяха отпуснали огромен бюджет за провеждане на изследванията и бяха замесени много интереси — институтът „Песталоци“ беше само един от многото облагодетелствани от тяхната щедрост.

Щеше да бъде нещо като необикновена ваканция, обясни ми доктор Бек. Щях да бъда оставена сама в една много тъмна и много тиха стая — като моята вкъщи, но със собствена баня. Щях да имам на разположение куп играчки, игри и упражнения, с които да се занимавам, но трябваше да го правя на тъмно. Всъщност нямаше да бъда сама, обясни ми докторът, тъй като тя или госпожа Фюрстнер непрекъснато щели да слушат звукопредавателите. Бих могла да им се обадя веднага щом ми се прииска, и те щели да ми отговорят. Щяло да продължи само няколко дни и когато всичко свърши, щели да ми дадат толкова торти и сладолед, колкото мога да изям и която си искам играчка. А и на родителите ми, не се притесни да добави тя, щяло да бъде заплатено.

Сега звучи глупаво и едва ли има някакво значение, но като малка не се боях особено от тъмнината. Всъщност, ако пишех разказ, щях да започна така: „Като дете никога не съм се бояла от тъмното.“ Разбира се, ако знаех, че ще прекарам останалата част от живота си в мрак, може би щях да се противопоставя на онова първо спускане в него.

По-голямата част от събраната от института „Песталоци“ информация от мен и другите подложени на експеримента за сензорна недостатъчност деца беше в основата си ненужна. Тя само потвърждаваше вече откритото при хора, прекарали продължително под земята, в пещери или кабини без осветление. При подложените на теста деца се проявиха известни разлики в сравнение с възрастните — те се приспособяваха по-добре в последна сметка, макар да се оказаха по-склонни към неблагоприятни увреждания при своето развитие впоследствие, но подобни очевидни открития са твърде нищожен резултат за такава скъпа програма. Години по-късно, когато се върнах и прочетох показанията на изследователите от компанията по време на съдебния процес, истински се вбесих, като разбрах заради какви незначителни познания съм загубила своето щастие.

Отначало, както ми бе казала доктор Бек, беше съвсем простичко. Хранех се, играех и прекарвах дните си в тъмнина. Лягах си при абсолютен мрак и се събуждах в същото черно нищо, много често от гласа на някой от изследователите. Започнах да разчитам на тези гласове, а не след дълго и да ги виждам. Те имаха цвят, форма — неща, които ми е трудно да опиша, както не мога да опиша и на настоящите си спътници, по какво се различават възприятията ми в този изкуствен свят от техните. Това, изглежда, бяха първите прояви на синестезията, предизвикани от ограничена сензорна информация.