Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
Почти не излизахме. Спомням си само как всяка вечер седим пред стенния екран и гледаме някое от онези научнофантастични предавания, така обожавани от тях. Все някакви безкрайни измислици — нищо друго не ги интересуваше. Освен работата им, общуването им един с друг и понякога с мен. Това изчерпваше ангажиментите им към света извън техните глави. Докато стенният екран мигаше, запълвах книжки за оцветяване или четях, или сглобявах играчки, а родителите ми седяха на дивана зад мен и пушеха хашиш — „дискретно“, както се изразиха веднъж, — бъбрейки за някоя глупава от научна гледна точка грешка или нелогичност в някое от любимите им предавания. Ако вече го бяха гледали, обсъждаха грешката по същия ентусиазиран и изчерпателен начин, сякаш я виждаха за първи път. Понякога ми се приискваше да им изкрещя и да престанат да дрънкат глупости.
Естествено, и двамата работеха вкъщи и повечето си професионални контакти осъществяваха по мрежата. Това бе една от най-важните причини за избора на професията им. Ако не трябваше да ходя на училище, може би въобще нямаше да излизам от къщи.
Родителите ми нямаха никакви ангажименти към външния свят и отначало гледаха на него с отегчено равнодушие, но с годините то се замени с растяща тревожност. Особено майка ми все по-мъчително изтърпяваше часовете, в които не бях пред очите й, сякаш бях някакво безразсъдно дете астронавт, напуснало безопасното пространство на домашния кораб, а тихите улици в предградието на Тулуза бяха някаква гъмжаща от чудовища чужда земя. Искаше ме обратно на борда веднага след училище. Когато навърших седем години, ако действително съществуваше някаква научнофантастична телепортираща машина, която моментално да ме прехвърля от класната стая в нашата дневна, тя би я закупила независимо от цената.
В ранното ми детство, когато работеха и двамата, те вероятно биха могли да си позволят подобно устройство, ако то съществуваше…, но нещата тръгнаха на зле. Инцидентните моменти на веселост у баща ми всъщност прикриваха една сковаваща го безпомощност и при най-малкото усложнение. Някакъв противен администратор най-накрая успя да го изхвърли от една компания, в чието създаване бе участвал, и-той бе принуден да се задоволи с по-нископлатена работа. Майка ми загуби работата си без каквато и да е вина — компанията загуби договора си с ЕКА, Европейската космическа агенция, и отделът й бе закрит — а за нея се оказа непосилно да тръгне да си търси нова. Постоянно си търсеше извинения, за да не излиза от къщи, и прекарваше все по-голяма част от времето си в мрежата. Родителите ми не помръдваха от къщата си в кроткото предградие, но с всеки изминал месец това удоволствие ставаше все по-скъпо за тях. Обтегнатите обсъждания понякога прерастваха в изострени и взаимнообвинителни спорове. Продадоха скъпата си процесорна станция на един свой приятел и я замениха с евтин модел, произведен някъде в Западна Африка и купен на втора ръка. Престанаха да купуват нови неща. Хранехме се евтино — майка ми приготвяше някакви супи, оплаквайки се като принцеса, която са превърнали в кухненска слугиня. И до днес свързвам миризмата на варени зеленчуци с нещастие и стаено недоволство.
Бях осемгодишна, когато дойде предложението — достатъчно голяма, за да знам, че вкъщи нещата не са наред, но без абсолютно никакви възможности да променя каквото и да било. Познат на баща ми спомена, че майка ми би могла да намери работа в някаква изследователска компания. Тя не прояви интерес — в този момент само пожар бе в състояние да я измъкне от къщата, а не знам дали и той би могъл, — но баща ми се възползва от предложението, надявайки се вероятно, че може да започне допълнителна почасова работа там.
Това не стана, макар че мина през няколко интервюта и се запозна сравнително добре с един от ръководителите на проекта. Тази жена, която, убедена съм, искаше да помогне на баща ми, спомена, че макар засега да нямат нужда от повече инженерни кадри, търсят хора, които да се подложат на някакъв експеримент и че компанията, субсидираща проекта, плаща много добре.
Баща ми пожела да стане доброволец. Тя му каза, че не отговаря на изискванията, но ако се съди по формуляра му, неговата осемгодишна дъщеря отговаря. Ставало дума за експеримент, свързан със сетивните възприятия, финансиран от „Клинсор Груп“, швейцарски специалисти по технологии в сферата на медицината. Проявява ли интерес?