Потомците на Шанара

Стеф поклати глава.

— Не звучи логично. Защо точно Хайърхоун? Можеше да ни предаде още във Варфлийт. Защо да чака досега? — Изострените форми на лицето му се смръщиха. — Освен това Падишар му вярва изцяло.

— Може би — измърмори Морган и отпи от бирата — Но Падишар достатъчно бързо разпита за него, когато се върнахме.

Стеф се замисли за момент, след това смени темата.

— Има още нещо. Откриха постовете от нощната смяна до лифтовете мъртви, с прерязани гърла. Няма и следа кой го е направил. — За миг погледна настрани и отново се обърна към Морган. Сенки затъмниха очите му. — Всичките кошове бяха горе, Морган.

Спогледаха се и Морган се намръщи:

— Значи този някой е бил вече тук?

— Не знам. Така изглежда. Но каква е била причината? А ако е бил някой отвън, как се е качил и е слязъл, без да пипа кошовете?

Морган погледна към сенките и се замисли, но не му дойде никакъв отговор. Стеф се надигна.

— Мислех, че трябва да знаеш. Падишар ще научи от друг, предполагам — изпи питието си. — Трябва да се връщам при Тийл. Не искам да я оставям сама след всичко, което се случи. Все още е ужасно слаба. — Потърка челото си и направи гримаса. — Самият аз не се чувствам много добре.

— Заминавай тогава — каза Морган и също стана. — Ще дойда да ви видя сутринта. Точно сега ужасно ми е необходим поне двудневен сън. — Направи пауза. — Знаеш ли за Тролите?

— Да знам ли? — иронично се усмихна Стеф. — Вече говорих с тях. С Аксхинд се познаваме от по-рано.

— Добре, добре — още една мистерия. Ще ми разкажеш за това утре, става ли?

Стеф се раздвижи:

— Добре, утре — почти се беше изгубил от поглед, когато каза: — По-добре пази гърба си, планинецо.

Морган Лий вече го бе решил.

Онази нощ спа добре и се събуди отпочинал. Утринното слънце вече се бе показало над нивото на дърветата. В лагера се бяха раздвижили повече от обичайното и Морган полюбопитства какво се е случило. Веднага си помисли, че са се върнали братята, но след това отхвърли тази възможност — щяха да го събудят. Облече дрехите, обу ботушите, изми се, хапна, прибра одеялата и отиде към края на терасата. Видя Падишар, който беше облечен в искрящата си туника и раздаваше заповеди наляво и надясно.

Бунтовникът го погледна и измърмори:

— Надявам се, че шумът не те е събудил. — Обърна се, за да изкрещи нова заповед на мъжете до лифтовете, после продължи с нормален тон. — Не бих искал да мисля, че са те притеснили. — Морган каза нещо на себе си, но веднага спря, щом забеляза, че другият се хили. — Е, просто те разведрявам, планинецо — меко каза вождът. — Не е хубаво да започваме деня с лошо. И без това има толкова много работа. Изпратих съгледвачи да проверят хълмовете, за да се уверя дали настръхналите косми на врата ми ме лъжат. Отидоха на юг, за да доведат и Хайърхоун. Ще видим какво ще стане. През това време Тролите ще изчакат. Казаха ми, че са доста задружна група. Вчера беше само началото на разговора ни. Днес ще обсъдим как и какво ще правим. Искаш ли да дойдеш?