Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
През по-голямата част от времето Брин стоеше в стаята и се грижеше за Роун. Говореха си за това, което им се беше случило след смъртта на Аланон и разговорите май им помагаха. И двамата бяха потресени от случилото си, но докато споделяха чувствата си у тях се засилваше убеждението, че трябва да завършат диренето, което друидът им беше завещал. Между тях се породи нова близост, по-силна и по-определена. След смъртта на Аланон те нямаше на кого да разчитат, освен един на друг и всеки влагаше нов смисъл в присъствието на другия. Останали сами в уединението на малката пристройка зад обора на търговеца, те разискваха почти шепнешком решенията, които бяха вземали и които ги бяха докарали до това положение, както и избора, който тепърва ще трябва да направят. Така те постепенно се свързаха тясно и се сляха в едно.
И все пак въпреки спойката им по дух и по цел, имаше нещо, за което Брин не можеше да говори, дори и с Роун Лий. Тя не можеше да му каже за кръвта, която Аланон беше взел от собственото си смъртно ранено тяло и я беше поставил на челото й — кръв, която по някакъв начин трябваше да я обвърже с него, да я врече в него, дори и в смъртта. Не можеше да сподели с планинеца и начина, по който беше използвала песента на желанията — първия път в момент на ярост, обзета от желание да унищожава човешки живот, втория, в момент на отчаяние, изгаряща от желание да спаси човешки живот. Не можеше да говори за тези неща с Роун — отчасти защото тя самата не ги разбираше напълно и отчасти защото последиците я плашеха толкова много, че тя не беше сигурна дали иска да говори за тях. Кръвната клетва беше толкова далечна по цел, че нямаше смисъл да се разисква в момента. Използването на песента на желанията беше породено от емоции, а тя се зарече никога вече да не дава воля на подобни чувства.
Имаше и друга причина, поради която тя не говореше с Роун за тези неща. Планинецът и без това си имаше достатъчно тревоги заради Меча на Лий. Всъщност той беше толкова потиснат от загубата, че едва ли беше в състояние да мисли за нещо друго. Твърдо беше решил да си го върне, каза й го неведнъж. Щял да го търси, независимо на каква цена. Упорството му я плашеше, защото той се беше обвързал с меча така, сякаш оръжието се беше превърнало в част от него. Планинецът не вярваше, че ще може да надживее това, което го очакваше занапред, без този меч, мислеше си тя. Роун имаше чувството, без него той със сигурност ще бъде загубен.
Докато го слушаше да говори за това и усещаше колко силно зависим е станал от магията на меча, девойката от Вейл си мислеше и за собствената си зависимост от песента на желанията. Това е само игра — беше си повтаряла тя — но то е било лъжа. Тя е всичко друго, но не и игра. Песента на желанията е магия, точно толкова опасна, колкото и Мечът на Лий. Тя може да убива. Всъщност тя е това, което баща й винаги беше казвал — право по рождение, без което тя щеше да бъде по-добре. Аланон я беше предупредил преди да умре: силата на песента на желанията е нещо, което не съм виждал досега. Думите му звучаха мрачно в ушите й, докато слушаше Роун. Сила да лекува. Сила да унищожава. Видя ги и двете. Трябваше ли да бъде зависима от магията така, както Роун изглеждаше зависим от меча в момента? Кой щеше да бъде господарят — тя или магията на елфите?
Баща й се е мъчил сам да намери отговора на този въпрос. Опитвал се е, когато е трябвало да надвие неспособността си да овладее силата на магията, съдържаща се в камъните на елфите. Успял е, издържал е на лашкащите го сили, които тя е освободила вътре в него и после я захвърлил завинаги. Въпреки това той е трябвало да плати цената за краткотрайното й използване — магията от камъните на елфите се предала на децата му. Така че борбата с нея ще трябва да се води още веднъж. Какво обаче ще стане, ако този път силата няма да може да бъде овладяна?
Вторият ден си отиде и настъпи нощ. Девойката от Вейл и планинецът изядоха донесеното от търговеца месо. Когато Роун се почувства уморен и заспа, Брин излезе, за да подиша острите и свежи благоухания на есенната нощ и да се наслади на осветеното от луната и звездите небе. Когато минаваше покрай търговския център, тя забеляза търговеца, който седеше на празната веранда и пушеше лула. Тази вечер никой не беше дошъл на пиене или на разговорка и той беше сам.