Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Брин се опита да проговори, но думите не излизаха от устата й.
— Ей, вие, я помогнете! — провикна се високият мъж към седящите на бара и се завтече да прихване Роун. — Хайде, помогнете!
Мъж със загоряло лице веднага се доближи и двамата помогнаха на девойката от Вейл и на планинеца да стигнат до най-близката маса и да седнат. Роун изпъшка, отпусна се тежко и главата му клюмна.
— Какво ви се е случило? — повтори високият мъж въпроса си и намести младежът от Вейл на стола, за да не падне. — Този изгаря от температура!
Брин преглътна с мъка:
— Загубихме конете си, докато слизахме от планината — излъга тя. — Още преди това му беше прилошало, но сега е много по-зле. Вървяхме по брега на реката, докато стигнем дотук.
— Това е моят дом — осведоми я високият мъж. — Търговец съм. Джефт, донеси бира за тези двамата.
Траперът със загорялото лице отиде зад бара, отвори канелката на едно буре и наля бира в две чаши.
— Защо не ни почерпиш и нас с по една, Стеб — провикна се един от мъжете на бара.
Търговецът го стрелна злобно, отметна кичур коса от оплешивялото си чело и се обърна към Брин:
— Не би трябвало да се мотаете в тези планини, момиче. Тук, горе, има и по-лоши неща от треската.
Брин кимна, без да каже нещо. Устата й беше пресъхнала. След малко дойде мъжът с чашите с бира. Подаде едната на Брин, а после дълго подпира Роун, докато си изпие неговата. Планинецът с труд улучваше чашата и се давеше, когато отпиваше. Траперът я отстрани с рязко движение.
— Остави го да пие! — провикна се онзи от бара.
Друг се изсмя:
— Глупости! Ще отиде на вятъра! Трябва да си глупак, за да не виждаш, че той умира!
Брин стрелна гневно мъжа. Той забеляза погледа й и тръгна бавно към нея с нагла усмивка. Другите се помъкнаха след него, намигаха си съзаклятнически и хихикаха.
— Какво има, момиче? — присмя се мъжът? — Страх те е, че…?
Брин мигновено стана и почти, без да осъзнава какво прави, измъкна дългия си нож от ножницата и го завря под носа му.
— Е хайде, стига — намеси се бързо Джефт на нейна страна и я побутна леко да седне. — От това няма нужда, нали?
Застана пред наглия мъж. Траперът беше едър мъж и се извисяваше над останалите пред него. Мъжете от групата се спогледаха разколебани.
— Уверявам те Джефт, не съм мислил нищо лошо — измърмори нахалникът. Погледна към Роун. — Просто полюбопитствах за тази ножница. Гравираното украшение ми заприлича на някакъв кралски печат. — Премести очи върху Брин. — Откъде сте, момиче?
Изчака малко, но девойката от Вейл не отговори.
— Е, както и да е — сви той безразлично рамене. Върна се на бара, последван от цялата свита. Подновиха пиенето и започнаха да си говорят тихо, с гръб към тях. Джефт ги изгледа, после коленичи до Брин.
— Боклуци — измърмори той презрително. — Лагеруват на запад от Спанинг Ридж и се правят на трапери. Живеят чрез хитрини и от несгодите на другите.
— От сутринта се наливат и си прахосват времето — поклати глава търговецът. — Но винаги имат пари за бира. — Погледна девойката от Вейл. — По-добре ли се чувстваш сега?
Брин му се усмихна:
— Много по-добре, благодаря. — Погледна камата в ръката си. — Не знам какво ме е прихванало. Наистина не знам какво ми беше…
— Ш-т, просто забрави. — Едрият трапер я потупа по ръката. — Изтощена си, това е всичко.
До него Роун Лий стенеше тихо, от време на време повдигаше глава и се взираше с невиждащи очи в пространството. После отново се унасяше.
— Трябва да направя нещо за него — каза тревожно Брин. — Трябва да измисля нещо и да спра треската му. Имате ли нещо тук, което би могло да помогне?
Търговецът погледна разтревожен трапера, после поклати глава:
— Не ми се е случвало да виждам толкова лоша треска, момиче. Имам някакъв сироп за ободряване. Може и да помогне. Пробвайте. Дай на момчето от него да видиш дали ще отнеме треската. — Отново поклати глава. — Може би най-добре ще е да поспи.
Брин кимна. Мозъкът й беше замъглен. Изтощението я приковаваше към стола и тя наблюдаваше с празен поглед камата. После бавно я пъхна обратно в ножницата. Какво си беше въобразила, че ще направи? Никога в живота си не беше наранявала никого. Вярно, че мъжът от западната страна на Спанинг Ридж се беше държал нагло, дори заплашително, може би, но дали тя наистина беше застрашена? Бирата я загря и през тялото й мина топла вълна. Беше уморена и ужасно раздразнителна. Дълбоко в себе си изпитваше някакво странно чувство, че губи нещо, че нещо й се изплъзва.