Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
— По дяволите — извика тя тихо, поразена и невярваща.
Полунощ дойде и отмина. Търговецът отново я беше оставил сама и се беше върнал в уюта на къщата си, уплашен и угнетен. В тъмнината на празното пространство, където се намираше търговският център „Рукър лайн“ всичко беше тихо и спокойно.
Брин се наведе към печката. В нея горяха нови дърва, пращяха и пускаха искри. Обгърнала беше свитите си в колената крака, върху които беше подпряла брадичка. Приличаше на дете, потънало в мисли.
Нейните мисли обаче бяха мрачни и пъкаха от зли духове. В тях се появяваха откъслечни думи на Аланон, нашепваха й това, което тя толкова дълго отказваше да чуе. Песента на желанията е сила, която няма и никога не е имала равна на себе си. Тя ще те закриля. Ще ти помогне да стигнеш невредима до края на диренето. Тя ще унищожи Илдач. Или мен, помисли си тя. Или тези, които са около мен. Тя може да убива. Може да убие и мен.
Размърда се, схваната от позата, в която толкова дълго беше седяла, а в черните й очи прозираше страх. Втренчи се в решетъчната врата на печката и се загледа в червения блясък на пламъците, които танцуваха вътре. Та тя можеше да убие тези петимата, помисли си тя отчаяно. Може би щеше да ги убие, ако не бяха успели да намерят вратата.
Гърлото й се стегна. Какво щеше да предотврати подобно нещо следващия път, когато бъде принудена да използва песента на желанията?
Зад нея Роун стенеше тихо и се мяташе под одеалата. Тя се обърна бавно, потърси лицето му, наведе се и поглади челото му. Той беше ужасно пребледнял и неспокоен, пареше. Дишаше още по-тежко и издаваше хриптящи звуци, сякаш всяко поемане на въздух представляваше огромно усилие, което изцеждаше силите му.
Коленичи до него. Поклати глава. Сиропът не му беше помогнал. Планинецът отслабваше все повече и повече, а отровата проникваше все по-надълбоко в организма му и изсмукваше жизнените му сокове. Ако действието й не бъде спряно, той ще умре…
Като Аланон.
— Не — извика тя тихо, решително и сграбчи ръката му, сякаш можеше да задържи живота, който постепенно го напускаше.
В този момент разбра какво трябваше да направи. Спасител и унищожител — така беше казал за нея духът на Бремен. За тези крадци тя беше унищожител. За Роун може би щеше да бъде спасител.
Продължи да държи ръката му, наведе се до ухото му и започна да пее. Песента на желанията се изплъзваше от устните тихо и нежно, понасяше се като невидим дим във въздуха около двамата. Протегна предпазливо ръка към болния планинец, мъчеше се да напипа болката, която той усещаше, търсеше източника на отровата, която го убиваше.
Трябва да се опитам, повтаряше си тя на ум, докато пееше. Трябва! До сутринта него няма да го има. Отровата ще се е разнесла по целия му организъм — отрова, която засяга не само тялото, но и духа. Аланон й го каза. В такъв случай магията на елфите вероятно ще може да открие лек.
Тя пееше. Мелодията се лееше, нежно и бавно, все по-плътно загръщаше планинеца и го доближаваше до нея. Постепенно той престана да трепери и да се мята, успокои се под утешителните звуци на песента. Отпусна се под одеалата, започна да диша по-свободно и по-дълбоко.
Минутите се нижеха мъчително бавно, а девойката от Вейл пееше ли пееше и чакаше промяната, която усещаше, че ще стане. Накрая тя наистина стана, но толкова внезапно, че девойката от Вейл едва не загуби контрол над това, което правеше. От съсипаното изнемощяло тяло на Роун отровата на Джачайра се издигна като червена мъгла, разсея се от лежащия в безсъзнание планинец, понесе се над него, завъртя се зловещо в слабата светлина на газената лампа и съскайки, за миг увисна над жертвата си. Брин задържа магията на песента на желанията между отровата и Роун Лий. После отровата бавно изчезна в небитието.
На леглото до нея лежеше Роун Лий с лице, обляно в пот. Нямаше го вече онзи изпит и изтерзан вид. Дишането му отново се беше нормализирало. Брин престана да пее и го погледна през насълзените си очи.
Успях, тържествуваше тихо тя. Използвах магията за добро. Този път бях спасител, а не унищожител.
Девойката от Вейл зарови лице в топлото тяло на Принца на Лий и го прегърна. След миг заспа.
ГЛАВА 28
Останаха два дни в търговския център „Рукър лайн“. Чакаха Роун да събере достатъчно сили, за да могат да продължат на изток. До сутринта треската спря и планинецът се успокои, но беше напълно изтощен и неспособен да тръгне на път. Брин помоли търговеца Стеб да им разреши да ползват стаята още един ден и той се съгласи. Донесе им храна, бира, лекарства и още одеала, но категорично отказа да вземе пари. Уверяваше девойката от Вейл, че за него е удоволствие да им помогне. Чувстваше се обаче неспокоен в нейно присъствие и упорито избягваше погледа й. Брин го разбираше много добре. Търговецът беше любезен и почтен човек, но вече се плашеше от нея и от това, което тя можеше да направи с него, ако й откажеше помощта си. Вероятно той щеше така или иначе да й помогне от най-обикновено благородство, но страхът явно допринасяше за прекалено настойчивото му гостоприемство. Очевидно усещаше, че по този начин той щеше да се отърве от нея най-бързо и най-лесно.