Молитвената песен

— Махайте се оттук! — викна им грубо тя, едновременно разярена и уплашена. Отговориха й със смях и един от натрапниците пристъпи напред в светлината. Веднага го позна. Беше един от мъжете, които живеят на запад от Спанинг Ридж, един от онези, които търговецът Стеб беше нарекъл крадци.

— Красиво момиче — изломоти той. — Хайде… ела насам. Петимата се примъкнаха напред и се раздалечиха един от друг. Би мигла да се опита да се промъкне край тях, но това означаваше да остави Роун сам, а тя нямаше такова намерение. Отново доближи ръка до камата.

— Ти пък сега, недей да правиш това… — каза тихо първият и се придвижи още по-напред. Изведнъж скочи, много по-бързо за човек, който беше пил толкова много, стисна китката й и изби оръжието от ръката й. Другите моментално се доближиха, сграбчиха дрехите й, задърпаха я към себе си, събориха я на земята. Тя яростно се съпротивляваше, замахваше с юмруци към нападателите. Те обаче бяха много по-силни от нея и й причиняваха болка.

После нещо в нея щракна, също като ключалката на вратата, когато натрапниците я избиха. Мислите й се разпиляха и всичко изчезна в миг на заслепяващ гняв. Онова, което последва, беше само инстинкт, силен и бърз инстинкт. Започна да пее. Този път песента на желанията прозвуча съвсем различно от всички предишни. Тя изпълни тъмната стая с ярост, която нашепваше за смърт и безсмислено унищожение. Нападателите отстъпиха назад, преплитайки крака, с широко отворени очи и уста, поразени и невярващи. Вдигнаха ръце, за да прикрият очите си. Загърчиха се в агония. Песента на желанията проникваше в сетивата, пробиваше си път в съзнанието, мачкаше го. В нея кънтеше безумие и ярост. Звънтеше болка, толкова горчива, почти осезаема.

Петимата от Спанинг Ридж се задушиха от звука й. Заблъскаха се един друг и се мъчеха да стигнат до вратата, през която бяха влезли. Разкрещяха се. Девойката от Вейл продължаваше да пее, напълно обладана от безумие, което никакъв разум не можеше да спре. Песента на желанията се извиси. Животните в обора буйстваха. Риеха с крака, мятаха се и се блъскаха яростно в преградите. Изплакваха болката си. Гласът на девойката разкъсваше душите им.

Накрая петимата успяха да стигнат до вратата и се измъкнаха залитайки, обзети от подлудяващо отчаяние. Превити на две, сякаш счупени от нещо. Тресяха се и скимтяха. Кръв шуртеше от устите, от очите, от ноздрите им. Закрили бяха лицата си с ръце. Сплетените им пръсти завършваха с криви животински нокти.

Брин ги видя отново, когато заслеплението на беса й изчезна. Видя и търговеца Стеб, който се появи неочаквано от тъмнината. Натрапниците се стрелнаха край него с ужасени лица. Той също спря и отстъпи, закрил очи с ръце. Разумът й се върна, когато внезапно усети чувство на вина. Песента секна.