Молитвената песен

— Това е сиропът за треската му — каза й той. — Дай му да отпие две глътки — не повече. На сутринта — още две. — Поклати недоверчиво глава. — Дано да му помогне, момиче.

Тръгна да излиза и пак се обърна:

— На вратата има резе. Пусни го — каза той и затвори тихо след себе си.

Брин пусна резето. Чу разговора им отвън.

— Пасмина, онези от Спининг Ридж — промърмори траперът.

— Като всички останали — съгласи се търговецът.

— Време е да тръгвам — каза Джефт. — Имам няколко часа път до лагера.

— На добър път — отвърна търговецът.

Поотдалечиха се и гласовете им долетяха приглушено.

— Няма да е лошо да си нащрек с тая сбирщина вътре, Стеб — посъветва го траперът. — Внимавай.

После гласовете напълно заглъхнаха.

Брин се върна при Роун. Повдигна го внимателно и го насили да поеме две глътки от сиропа, който търговецът й даде. После пак го постави върху леглото и го зави.

Седна до печката, уви се в одеалото и остана неподвижна. Върху стената на малката стая, осветена от самотния пламък на газената лампа, сянката й се извисяваше пред нея като черен гигант.

Овъглената част на все още горящия пън се разпадна с тъп звук и Брин се стресна. Не можеше да прецени колко дълго беше спала. Потърка уморено очи и се огледа. Беше тъмно и тихо. Фитилът на газената лампа светеше слабо и самотно сред сенките на стаята.

Веднага се сети за Аланон. Трудно й беше да повярва, че друидът го няма. Имаше чувството, че всеки момент на вратата ще се почука и дълбокият му глас ще извика името й. Като сянка, която идва и си отива заедно със светлината на деня — така го беше описал Роун в нощта, преди друидът да умре…

Стресна се и ужасно се засрами, че си беше позволила да произнесе тази дума дори само на ум. Но Аланон наистина беше умрял, напуснал беше света на простосмъртните, както е писано на всички, отишъл си беше от Четирите земи, отнесен от баща си — може би там, където Бремен беше чакал. За миг се замисли над тази възможност. Възможно ли беше той наистина да е с баща си? Спомни си какво й беше казал: „Когато приключиш с издирването, Брин, ще ме намериш тук“ Значеше ли това, че той също се беше обрекъл на едно адско съществувание, затворен между света на живота и на смъртта?

Сълзи напълниха очите й и тя бързо ги изтри. Не можеше да си позволи да плаче. Аланон си беше отишъл и тя беше сама.

Роун Лий се размърда неспокойно под дебелите одеала. Дишаше остро и неравномерно. Тя стана бавно и се доближи до леглото. Изпитото му, загоряло лице беше горещо, сухо и силно опънато от треската, която изтощаваше тялото му. В миг потрепери, сякаш му стана студено, после се изпъна. Устните му шепнеха думи, смисълът на които се губеше.