Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Тридесет и седем годишният Клаус фон Щауфенберг, човекът, който се осмели да извърши атентат срещу Хитлер, умира на 20 юли 1944 г., няколко минути преди полунощ с думите: „Да живее вечна Германия!“
Генерал Фром има основание да избърза с ликвидирането на останалите свидетели. Но не му провървява. Предлага на фон Хьопнер да се самоубие, но той отказва, като заявява, че няма причини да бяга от отговорност и ако се наложи, ще застане пред съда. На Фром не му остава нищо друго, освен да го изпрати в Моабитския затвор. Към полунощ Фром осъжда и брата на Щауфенберг, Бертолд, Герстенмайер и Йорк и нарежда да ги екзекутират. И тъкмо когато ги извеждат на двора, пристигат Калтенбрунер и Скорцени, които забраняват екзекуцията. Те добре оценяват, че всички арестувани ще бъдат нужни като свидетели в процеса срещу заговорниците. Слагат им белезници и ги откарват на „Принц Албрехтщрасе“, където опитни гестаповца започват веднага разпита.
Още същата нощ офицери от SS натоварват убитите в камион и ги откарват на гробището в Шьонберг. Събуждат гробаря и го принуждават да изкопае гроб — убитите изчезват от лицето на земята. Но на сутринта пристигат други есесовци, тъй като Химлер е наредил да бъдат изгорени труповете им и пепелта да бъде разпръсната из полето…
Още в самото начало следствието води към военното разузнаване, чийто началник Канарис е междувременно снет и на негово място е назначен полковник Ханзен. Оказва се, че Ханзен също участвувал в заговора, и още на третия ден след атентата го арестуват. Той написва подробно признание, в което разкрива съмишлениците си от абвера и хвърля главната вина върху адмирал Канарис, като заявява, че Канарис бил заклет враг на Хитлер и че подготвял метеж срещу него още по време на судетската криза.
Арестувания адмирал Канарис откарват в Главното управление на безопасността и го затварят в бункер. С неговия разпит се заема шефът на гестапо Мюлер. Разбира се, в двубоя той няма изгледи за успех. Канарис е твърде опитен противник. Но при проверката на архива гестапо открива каса с уличаващи документи за преговори във Ватикана и в Швейцария, подробно разработен план за метеж срещу Хитлер, по време на който е трябвало да бъдат отстранени Гьоринг, Химлер, Рибентроп и други — властта трябвало да бъде взета от армията, а Гьор-делер трябвало да стане канцлер. Но най-ценният документ — дневникът на Канарис — е открит едва през 1945 г. Хитлер го прочита в последните месеци на войната.
За кратко време гестапо научава имената на почти всички затворници. Нацистите предприемат ответни действия. Документите говорят за пет-седем хиляди арестувани и 160–180 екзекутирани. На 7 и 8 август 1944 г. са изправени пред специален трибунал първите подсъдими — фон Вицлебен, фон Хазе, Петър Йорк фон Вартенбург, Щиф, Ханзен, Фелгибел, Шуленбург. Срещу тях са облечени в червена тога председателят на съда Роланд Фрайслер, съдебният съветник Лемле и генералът от пехотата Райнеке — в сива униформа.
Съдебното представление е предназначено само за поканени. Към двеста партийни главатари, заслужили деятели, изтъкнати активисти от SS и армията изпълват залата. И за да се придаде привидна законност на процеса, заемат местата си и осем защитници. Поради жестоките разпити и унизителното отношение подсъдимите са в жалко и плачевно състояние. Дрехите им са стари, нечисти и не по мярка, което създава впечатление, че са някаква сбирщина от изроди.
Строго спазваната инсценировка започва. Нито дума от процеса не трябвало да излезе навън.
Въпреки че при своето главоломно отстъпление нацистите са направили всичко възможно, за да заличат следите от злодеянията си и да унищожат записите от съдебния процес, след войната дърводелецът Щрошнайдер открива закопаните ленти, на които е бил записан процесът. Магнетофонните ленти се превръщат в документ, доказващ характера на този долнопробен процес.
Из разпита на генерал Щиф от председателя на съда Фрайслер:
„Фрайслер. Признавате ли, че бившият генерал-полковник Бек ви е питал дали ще участвувате в заговора?
Щиф. Да.
Фрайслер. А вие, вместо да го ударите по муцуната, че искри да му изхвърчат от очите, сте помолили да ви даде време за размисъл. Така ли?
Щиф. Да.“
Из разпита на генерал-полковник Хьопнер:
„Фрайслер. После сте отишли с генерал-полковник Фром при Щауфенберг. Какво стана по-нататък?
Хьопнер. Фром ми каза: «Хьопнер, как да постъпя с вас? Може би ще предпочетете начина, който избра Бек?» Отговорих, че не се чувствувам виновен, за да се самоубивам като подлец. Мога да отговарям за постъпките си. Дори и пред семейството си.