Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Но ОАС продължи да воюва на терористичния фронт. Нейните ръководители смятаха, че ще спрат историческото развитие. Терористите унищожаваха и убиваха безразсъдно. В Алжир и Оран експлодираха десетки пластични бомби. Резултатът бе стотици излишни жертви и загубата на шестотин хиляди тома книги в Алжирската университетска библиотека. В крайна сметка терористите трябваше да капитулират. Човекът, който ги победи, бе Шарл де Гал. Затова те се опитваха на всяка цена да го изпратят на онзи свят.
Подполковник Жан-Мари Бастиен-Тири бе командир на терористична команда от ОАС, която се бе опитала да извърши атентат срещу президента Шарл де Гол през нощта срещу 5. IX. 1961 г. Тогава за място на действието атентаторите избрали държавното шосе недалече от Пон-сюр-Сен, откъдето щяла да мине колоната на президента.
Приготвят бомбата, увиват я и я поставят в багажника на автомобила. В огромна пътническа чанта скриват устройството за взривяване. След това зариват бомбата в купчината пясък, останала край шосето след ремонта на пътното платно.
Главен актьор в операцията е Марсиел дьо Вилманди, който изпълнява зле ролята си, чакайки в кафенето в Ноже-сюр-Сен само на сто тридесет и пет метра от минираната купчина пясък. Оттук трябвало да се взриви бомбата. Останалите съзаклятници, включително и шефът Бастиен-Тири, чакат на скрито място, но не чуват никакъв взрив. Марсиел дьо Вилманди не натиснал бутона на взривателното устройство, защото съвестта му не позволила.
Боязливият терорист е подложен на обработка. Несъмнено подполковник Бастиен-Тири го убедил, че е негов патриотичен дълг да убие президента де Гол. Три дена по-късно, на осми септември, след двадесет и един часа и половина Марсиел дьо Вилманди натиска бутона на взривателното устройство точно в момента, когато край купчината пясък минава колата на президента на път от Париж за резиденцията Коломбеле дьо Еглиз.
Но и този път атентаторите остават разочаровани. Чува се слаба детонация, във въздуха излита облак пясък, пред колата на президента се появява огнена бариера.
Франсоа Мару бил елитен шофьор — натиска педала за газта и преминава. На задната седалка са генерал де Гол и съпругата му, а до шофьора — адютантът на генерала полковник Тесиер. Всички запазват самообладание. Ситроентът на президента и съпровождащите го коли изчезват бързо зад портала на казармите в Ромили. Шофьорът установява повредата, взема друга кола и колоната отново поема към резиденцията.
Подполковник Бастиен-Тири си разбирал от работата и бил подготвил грижливо атентата. Имал свои хора в Елисейския дворец, тайни агенти наблюдавали колата по пътя и съобщавали откъде минава, така че хората на края на веригата лесно можели да изчислят кога точно колоната ще стигне до минираната купчина пясък. Но зарядът не избухва. Възпламенява се само напалмът. Пластичното взривно вещество не експлодира.
По-късно, търсейки причините за неуспеха, Бастиен-Тири установява, че взривното вещество било още от запасите на една от съпротивителните групи през Втората световна война. На терористите го бил доставил полковник Фурко, наистина член на ОАС, но и някогашен боен другар на де Гол, дори негов пръв сътрудник по време на емиграцията му в Лондон. Полковникът бил по принцип против покушенията срещу генерала. Следователно възможно е умишлено да е доставил бракувано взривно вещество. Ето защо, вместо да експлодира, взривното вещество само по-бързо изгоряло.
От край време личната охрана е недоволствувала от своите повереници. Но животът на охраняващите де Гол хора наистина не бил лек. Генералът бе известна личност, висок 195 см, с изразителен профил, главата му стърчеше над всички и с това бе идеална мишена за стрелците. Той бе прочут със своята сърдечност, излизаше неочаквано на улиците, спираше и разговаряше с пешеходците и се ръкуваше с всеки. В празнични дни редовно пътуваше за извънградската си резиденция. Тези именно пътувания по определено трасе представляваха винаги шанс за покушителите и личната му охрана знаеше това. Ето защо след атентата край Пон-сюр-Сен се вземат по-строги мерки за безопасността на генерала. Освен шофьора си Мару де Гол не понасял никой друг в колата. Затова охраняващите го полицаи трябвало да се движат с други автомобили. И за да не бие колоната на очи, те пътували цивилни с нетипични спортни коли с чуждестранен номер. Двойникът на де Гол обърквал евентуалните покушители. По трасетата, по които е минавала колата на президента, имало дежурни лекарски екипи, а в болниците — приготвени банки с кръв.