Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Но кървавият съдия също получава възмездие. На 3 февруари 1945 г. се разглежда делото срещу Евалд фон Клайст. Фрайслер се опитва да опровергае твърдението на стария благородник, че антихитлеристката опозиция е възникнала по божия воля. Чува се познатото бучене на съюзническите самолети. Мощна бомба засяга съдебната зала, а под развалините остава и съдията Фрайслер.
Терорът продължава. Хитлер решава да изтреби семействата на заговорниците до последния човек. Килиите се пълнят с все повече заподозрени, мнозина се прощават с живота.
През един августовски ден прибират и прочутия с печална слава капитан Ерхард, някогашния тайнствен „консул“ и менажер на политическите убийци.
Отнет е животът и на Хитлеровия легендарен генерал-фелдмаршал Ромел, известен от африканския поход под името „Лисицата на пустинята“. Не е сигурно дали Ромел е знаел за подготвяния заговор, можем дори да се съмняваме в това, че е доказано участието му. Но Хитлер си имал други сметки с него.
От няколкото документа, разясняващи тайната операция, предхождаща нахлуването на съюзниците в Холандия, се вижда, че английската Сикрет интелижънс сървис успяла да проведе няколко камуфлажни акции, които объркали немските генерали и те се оказали неподготвени в момента на нахлуването. Но съществува и мнение, че на нацистката секретна служба била известна датата на нахлуването, следователно знаел я и маршал Ромел. Разбира се, това е твърдение, което не може да се докаже. Истина е обаче, че в критичния момент са се случили много съмнителни неща. Случайно ли?
Генерал-фелдмаршл Ервин Ромел командувал 7-а армия, на която е била поверена отбраната на френското крайбрежие.
Няколко дена преди нахлуването маршалът заминал за Херлинген в Южна Германия, за да отпразнува в семеен кръг рождения ден на жена си и лично да поднесе подаръка си — велурени пантофки, плячкосани във Франция. Положението се нагорещявало, а Ромел не бил на мястото си. В началото на юни, една седмица преди нахлуването, германските авиационни изтребителни обединения получили заповед да се преместят далеч от крайбрежието, а моторизираните части, въведени за отбрана на крайбрежието, по нелогични причини също по заповед се изтеглили сто и петдесет километра навътре в страната. Непосредствено преди нахлуването, през нощта срещу 6 юни, когато Ромел бил при съпругата си в Херлинген, неговият заместник генерал Долман снел бойната готовност на бреговите части.
Всичко това може да се нарече неприятна случайност, ако някой не потърси умисъл. Но по всяка вероятност Хитлер се е съмнявал в Ромел.
Не е ясно какво точно е знаел Ромел за подготовката на антихитлеристкия заговор. Три дена преди атентата бива ранен. Отначало му оказват помощ в болницата в Ливарот, а по-късно го преместват в Германия.
И тъй, Ромел се лекувал в къщи, а генерал Ханс Шпайдел (след войната командуващ войските на НАТО в Западна Германия) го посещава и редовно го информира за положението по фронтовете. Но един ден Шпайдел е арестуван по подозрение за участие в атентата срещу Хитлер. Генерал Шпайдел излиза от затвора, не увисва на бесилката като другите, понеже разкрива на гестапо
всичко, което знаел, включително и за своя шеф генерал-фелдмаршал Ромел.
Не е известно какво точно Шпайдел е разкрил, но скоро след това служител от секретната служба съобщил на Ромел какво се готви против него.
В началото на октомври Ромел е извикан да се яви във Върховното главно командуване на вермахта на важно съвещание. Предугаждайки за какво ще се съвещават с него, той се опитва да се измъкне. Помолва лекарите и те потвърждавах че здравословното му състояние не му позволява уморително пътуване.
Тогава при него отиват началникът на Кадри на Върховното главно командуване на вермахта генерал Бургдорф, съпроводен от свидетеля генерал Майсел, за да му съобщят смъртната присъда. На четири очи те предлагат на осъдения две алтернативи: или да бъде изправен пред специалния народен съд за участието си в заговора срещу Хитлер и да свърши като обикновен престъпник на бесилото, или да стане сам на себе си съдник и палач. Ако приеме втория вариант, който най-горещо му препоръчват господа генералите, ще му устроят държавно погребение с всички подобаващи се почести, а Хитлер великодушно ще се погрижи за близките му.