Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Фрайслер. Значи не сте подлец. А какъв сте? Отговорете!
Хьопнер. Магаре.
Фрайслер. Магаре ли? Ами! Магарето е интелигентно животно…“
Като причина за участието си в заговора граф Шверин посочва жестоките убийства, извършени от вермахта и гестапо в Полша. Фрайслер се вбесява и го нарича въшльо, нехранимайко, подъл мерзавец, след което прекъсва разпита. Легационният секретар в Министерството на външните работи фон Хефтен, брат на екзекутирания, заявява, че за него Хитлер е олицетворение на злото. Следващият подсъдим фон Хофакер търси правна обосновка и заявява, че не е сторил нищо друго освен това, което Хитлер извършил по време на първия нацистки метеж през ноември 1923 г.
Генерал-фелдмаршал Вицлебен е малко над шестдесет години, но в огромните панталони без колан и без тиранти, които непрекъснато падат, изглежда още по-стар. Фрайслер се държи подигравателно с него и иронизира ролята му в заговора. Със спокоен глас фелдмаршалът признава, че се е обявил против Хитлер, защото бил убеден, че реформите му във Върховното главно командуване на армията са причина за военните неуспехи. На въпроса на Фрайслер, кой би могъл да ръководи по-добре армията, Вицлебен отговаря: „Аз и Бек.“
Фрайслер скача като ужилен от дръзката му самомнителност! Нима фелдмаршалът и генерал-полковникът са си въобразявали, че са по-способни от фюрера, който разшири Германия в границите на Европа!… Разярен, Фрайслер ругае и нарича престъпници, изменници и маниаци тези, които са се разбунтували.
При разпита на граф Петер фон Йорк фон Вартенбург, доктор по право, Фрайслер се затруднява. Подсъдимият не изпитва страх, той е самоуверен, изтънчен, на грубите нападки на председателя на съда отговаря спокойно, с видимо по-висока интелигентност.
„Фрайслер. Значи, вие не сте бил член на партията?
Йорк. Не.
Фрайслер. А може ли да ми кажете защо?
Йорк. По убеждение не съм националсоциалист.
Фрайслер. Това е достатъчно.
Йорк. Господин председателю, в показанията си при разпита заявих, че не одобрявам развитието на националсоциализма.
Фрайслер. Не одобрявате? Навярно не сте съгласни с изтребването на евреите и националсоциалистическата правна концепция?…
Йорк. Същественото за мене бе това, което засяга всички тези въпроси. Държавата си присвои тоталитарното право да разполага с гражданите и иска от тях да се откажат от нравствените си принципи и от дълга си към бога.
Фрайслер. Тогава ми кажете кога националсоциализмът е принуждавал отделния германец да се откаже от нравствените си принципи? Националсоциализмът безкрайно много заздрави, безкрайно много задълбочи нравствените задължения на всеки германец, на всеки мъж, на всяка жена. Никога не съм чувал, че националсоциализмът отхвърля нравствените задължения…!“
На 8 август 1944 в 17.30 часа съдът произнася смъртни присъди. Никой не е очаквал, че присъдите ще бъдат други. Нали в основата на процеса е самият Хитлер, запазил правото си на решаващ глас и очакващ с нетърпение да види противниците си увиснали на въжето.
Откарват ги в затвора край Пльотцензее. И тъй като Хитлер държи да бъде документирано поражението им, нарежда да заснемат на филм екзекуцията.
Боядисано в бяло помещение четири на осем метра, разделено на две половини с черна завеса. Две малки прозорчета, а пред тях, високи до тавана, железни траверси с осем касапски куки. „Трябва да висят като добитък“ — казал Хитлер. На заден план — познатата брадва на палача. До завесата масичка с коняк и чашки. Държавният обвинител отново чете гласно:
„Подсъдими, народният съд ви осъди на смърт чрез обесване.“ Майстор екзекутор, изпълнете задълженията си!
Минават един след друг зад черната завеса, където ги поемат палачите. За всеки осъден е определена кука с примка. Не им отсичат главите, както постъпват всички палачи по цял свят, изтеглят ги бавно и внимателно нагоре, за да се задушават и да страдат по-дълго. Срещу тях са насочени прожектори, филмовата камера заснима всеки техен гърч, всеки напразен опит да се освободят от въжето.
Още същата вечер в обществото на елегантни дами и господа Хитлер сяда в креслото, за да се полюбува на страшното зрелище. Той се смее високо и ръкопляска, наблюдавайки смъртта на противниците си. На тези, които по задължение видяха част от филма, представен като доказателствен материал от американския обвинител срещу военнопрестъпниците на Нюрнбергския процес, им прилошаваше.
Веднага след атентата Химлер назначава специална комисия „20 юли“, натоварена с разследването на обстоятелствата около заговора — най-многобройната полицейска група (около четиристотин гестаповци), работеща по отделен случай. Дейността им няма край. Преследват и разпитват, измъчват и изпращат на съд заподозрените — така до падането на нацисткия Райх. Все повече жертви застават пред председателя на съда Фрайслер.