Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
— За мене е мъртъв. Ще действувам съгласно тази постановка. Не трябва да се съмняваме, не трябва да се отклоняваме от плана, иначе ще предизвикаме паника а собствените редици. Неопровержимо доказателство за това, че Хитлер е жив и не става въпрос за неговия двойник, може да очакваме от Главната квартира едва след няколко часа. Дотогава трябва да приключим заплануваната операция.
Към 17 часа в кабинета на Фром отново влизат генерал Олбрихт и полковник Щауфенберг. Полковникът уверява Фром, че Хитлер е мъртъв.
— Това е невъзможно — възразява Фром. — Кайтел потвърди обратното!
— Кайтел лъже, както винаги — подхвърля Щауфенберг. — Лично видях да изнасят убития Хитлер.
— И за да предотвратим вътрешните размирици, дадохме на съответните командуващи сигнал за операция „Валкирия“! — съобщава Олбрихт.
Фром подскача, удря с юмрук по масата и крещи:
— Това е нарушение на дисциплината! Кои сте вие? Кои собствено е издал заповедта?
— Моят началник на щаба полковник Мерц фон Квирнхайм — отговаря генерал Олбрихт.
— Извикайте веднага полковник Мерц фон Квирнхайм! — нарежда Фром.
Настъпва тишина. Влиза Мерц фон Квирнхайм и потвърждава, че вече е изпратил заповедите за операция „Валкирия“. Фром отново става и избухва:
— Вие сте арестуван! Ще видя как да постъпя с вас! Полковник Щауфенберг се намесва, като спокойно и убедително заявява:
— Господин генерал-полковник, по време на съвещанието лично аз оставих чантата с бомбата до краката на Хитлер. Тя експлоадира. Това бе взрив със силата на петнадесетсантиметров снаряд. В това помещение никой не би могъл да остане жив!
— Граф Щауфенберг, вашият атентат е безуспешен — съобщава сухо Фром. — Не ви остава нищо друго, освен тозчас да се застреляте.
— Това не чакайте от мене.
— Господин генерал-полковник — обръща се към Фром генерал Олбрихт, — време е да действуваме. Ако не се намесим веднага, нашето отечество ще загине.
— Аха, и вие ли сте замесен в метежа, Олбрихт?
— Тъй вярно! Но съм един от последните, които се стремят да вземат властта в свои ръце.
— Тогава ви заявявам, че и тримата сте арестувани.
— Явно не оценявате съотношението на силите — отвръща Олбрихт. — Не вие нас, а ние ви арестуваме, генерал-полковник Фром.
Фром протестира, някой насочва пистолет срещу него, отвеждат го в кабинета на собствения му адютант и го заключват. Поставят пред вратата часови, но охраната е несигурна и Фром има възможност да разговаря с други лица. Нещо повече, той дори получава бутилка вино и поднос със сандвичи.
Хьопнер, който трябва да го замести, влиза в министерството цивилен с униформата в куфара, след това се преоблича, за да бъде по-представителен.
Положението в главната квартира на заговорниците е хаотично. Рутинираните военни стратези се занимават с дреболии и необяснимо защо допускат грешка след грешка. Те не само че оставят Фром без строга охрана, но и не осигуряват охраната на сградата, която са избрали за главна квартира. На охранителния отряд не са дадени ясни заповеди — часовите не знаят кого да допускат и кого да не допускат в сградата. От танковите части, които съгласно плана е трябвало от първите минути да гарантират сигурността на сградата, няма и следа. Няма ги и отрядите от верни привърженици, които е трябвало да подсилят охранителното подразделение. Но затова пък пристига генерал Корцфлайш, който изслушва заповедите, но след като преценява положението, заявява, че навярно Хитлер е жив, и понеже не е склонен към авантюризъм, отказва до обяви военно положение в своя окръг и не се присъединява към заговорниците.
Другият, който изненадва неприятно заговорниците, е есесовецът Пифрадер. След като не открива на летището полковник Щауфенберг, той спокойно тръгва към министерството. Не след дълго почуква на вратата на канцеларията му. Първият въпрос, който задава на полковника, е защо така набързо е напуснал Главната квартира на фюрера. Полковник Щауфенберг не си губи много време с него, извиква стража и нарежда да го затворят в мазето. Този случай обаче му подсказва, че навън не всичко е в ред, че в сградата може да влезе всеки, който пожелае, че Калтенбрюнер, а може би и Химлер са започнали противодействия. Следователно заговорниците са в опасност!