Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
В министерството обаче цари пълно безредие. След няколко минути фон Вицлебен разбира истината. Кандидатът за върховен главнокомандуващ въоръжените сили нарежда да го отведат при президента на бъдещата германска република Бек. Подават си ръце, след което започва гневна обмяна на мисли. Ие помагат нито уверенията на Щауфенберг, нито на Олбрихт. Генерал-фелдмаршал фон Вицлебен отказва да сътрудничи с провалилите се метежници, след 20 часа напуска сградата и заминава за имението си.
Още след поражението на нацистките армии на Източния фронт през 1941–1942 г. военните специалисти знаеха че във военно-политическото положение е настъпил прелом. Хитлеровите генерали печелеха битките в европейските страни „със светкавични удари“. Поражението на Източния фронт сложи край на тази стратегия и ускори подготовката на заговора, но недостатъчно подсигуреният план, непоследователното изпълнение на заповедите, великодушното отношение към противника бяха предпоставка за краха на операция „Валкирия“. Откачало Хитлер, Химлер, Гьоринг и дори Гьобелс смятали, че атентатът е дело на отделна личност. Наистина подозирали полковник Щауфенберг, тъй като той внезапно напуснал района на „Вълчата бърлога“, но не предполагали, че лично той бил изпълнителят. Едва по-късно научили за запланувания преврат.
Впрочем Гьобелс получил важното съобщение около 17.30 ч.
Като служител в Министерството на пропагандата д-р Ханс Хаген бил на специална длъжност в елитния охранителен батальон „Гросдойчланд“. По случай приключването на политическата подготовка, състояща се от една серия от четиридесет лекции, д-р Хаген заедно със своите слушатели и с командира на батальона майор Ремер в Дьобериц се били разположили край трапезата. Тогава Ремер получава заповедта за провеждане на мероприятията по операция „Валкирия“ и за арестуването на министъра на пропагандата Гьобелс, т.е. шефа на Хаген. Лейтенант Хаген бързо се качва в колата и в 17.30 часа вече е в квартирата на Гьобелс.
Хитлеровият министър на пропагандата веднага предприема ответни действия. Първо изпраща лейтенант Хаген да извика майор Ремер. Майорът пристига, след като осигурил изпълнението на заповедите и обкръжил с хората си Министерството на пропагандата — всъщност пристига при своя пленник. Само че войникът Ремер не би могъл да спечели двубоя с Куция дявол — Гьобелс, тъй като той знае как да го подхване.
Не е известно как е протекъл разговорът между двамата, макар, че след войната Ремер с готовност разказва за тогавашното си „геройство“. От резултата обаче е ясно, че майорът се е поддал, тъй като застава от другата страна на фронта — против заговорниците. След като командирът на охранителния батальон настоявал, че трябва да изпълни заповедта, Гьобелс избрал номера на Главната квартира на Хитлер в Растенбург и подал на смутения майор слушалката.
Има няколко версии на проведения разговор, които се различават само в подробностите.
— Познахте ли ме по гласа, Ремер? — пита Хитлер.
— Да, мой фюрер! — отговаря майорът екзалтирано и застава мирно.
— Аз си спомням за вас — нали преди няколко седмици ви окачих железния кръст с дъбови листа. Виждам че напълно сте заслужили наградата. Но сега слушайте внимателно моята заповед. Нареждам ви да осигурите безопасността в Берлин. Сломете всяка съпротива! Вие сте под мое лично командуване, докато в Берлин пристигне райхсфюрерът на SS Химлер.
— Слушам, мой фюрер!
На пръв поглед като че ли в заповедта, която Хитлер дава на незначителния и неизвестен майор, има твърде голям риск. Не, няма. В момента цялата изпълнителна власт е в ръцете на Ремер и може би той единствен е могъл да се намеси. Още повече че неговият батальон е охранявал главната квартира на заговорниците.
Достатъчно е да се променят убежденията или командирът да премине от едната страна на другата и охраняваните се превръщат з арестанти. Така и станало. След като майор Ремер се връща от Гьобелс при своите войници, дава заповед да бъдат обкръжени заговорниците. Рухва всякаква надежда.
Междувременно Гьобелс и пристигналият в Берлин Химлер вдигат по тревога частите на SS и гестапо. Шефът на разузнаването Валтер Шеленберг и специалистът по диверсиите Ото Скорцени, прославил се особено с отвличането на Мусолини, предприемат съответни действия. Но и в самото министерство положението се влошава.
Министерството на войната на Бендлерщрасе е огромна сграда с километрични коридори. В канцелариите работят стотици офицери. Едва към 19 часа започва да се шушука, че нещо става. После разговорите стават по-конкретни, но офицерите все още изчакват. Някъде към 22 часа, след като радиостанцията „Дойчландзендер“ повтаря до втръсване, че срещу фюрера е бил извършен атентат, но че той е жив и здрав, някои от офицерите решават да действуват, дори само за това, за да имат алиби. Изведнъж в коридорите се появяват сандъци с напълно нови автомати и някой набързо дава указания как да се действува с тях. И докато от Главната квартира на Хитлер по всички съобщителни средства лети телеграмата, че важат единствено заповедите, подписани от Кайтел и Химлер, офицерите, водени от подполковниците фон дер Хейд и Херберт, тръгват към кабинета на Олбрихт.