Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Не му оставало нищо друго, освен да се съгласи.
През една мразовита октомврийска утрин се сбогува със семейството си и излиза сам на разходка с кола сред природата. За обяд не се връща. Следобед адютантът на генерал Майсел се обажда, че фелдмаршалът се намира в болницата в Улм, тъй като му станало лошо по пътя. По-късно излиза наяве, че Ромел е умрял още по обяд в присъствието на двамата посветени в тайната господа, Бургдорф и Майсел, след като изпил предложената му отрова.
След няколко дена нацисткият вестник „Фьолкишер беобахтер“ помества констатацията на лекарите, че славният генерал-фелдмаршал е починал вследствие на раняването си. Хитлер удържа думата си. Нарежда да му бъде устроено официално погребение. А близките, които знаели твърде добре на чия съвест лежи смъртта на маршала, трябвало да приемат съболезнования от убийците.
Краят на войната заварва началника на щаба при Ромел Ханс фон Шпайдел в затвора. Като стар шпионин той знае добре, че в политиката важи правилото „Нещо за нещо“. След войната става командуващ обединените сухопътни войски на НАТО за Централна Европа и армейски генерал.
Адолф Хойзингер, генерален инспектор на западногерманския бундесвер след войната, със звание „Армейски генерал“ става председател на постоянния военен съвет на НАТО във Вашингтон. Хойзингер е един от малкото съучастници в атентата от 20 юли 1944 г., който остана жив. За това, че наистина е сътрудничил със заговорниците, свидетелствуват достоверни документи. В протокола от разпита на генерал Щиф са записани следните факти:
„Следователят. Говорили ли сте още с някого за подготвяния атентат?
Щиф. С генерал Хойзингер.“
В стенографския запис на процеса от 7 и 8 август 1944 г. пред специалния трибунал отново срещаме показанието на Щиф:
„Фрайслер. Почива ли на истината твърдението ви, че през лятото на 1943 г. ви е посетил генерал Тресков? Щиф. Да, истина е.
Фрайслер. Говорили сте за това, че е нужно да се започнат преговори за приключване на войната, но че първо трябва да се отстрани фюрерът. Щиф. Да, вярно е.
Фрайслер. Че трябва да стане чрез бомбен атентат по време на някое от ежедневните съвещания. Щиф. Да, така е.
Фрайслер. Съобщихте ли това на началника си? Щиф. Говорих за това с члена на OKW6 генерал Хойзингер.“
Генерал Хойзингер е знаел, че се подготвя атентат и въпреки това не бе екзекутиран. Напротив, още през есента на 1944 г. Хитлер лично го приема и приятелски разговаря с него. Причината за тази набиваща се в очи доброжелателност е ясна. За нея споменава и самият Хойзингер в спомените си. Впрочем в затвора генералът написал „Паметна записка за събитията преди 20 юли“ и предава заговорниците.
За своята доблест те заплащат с живота си, а той получава високи почести в следвоенна Западна Германия и във военния пакт НАТО. Ясно е, че е бил Юда, но не е известно дали още тогава се е вмъкнал сред опозиционно настроените генерали като таен агент или след безуспешния атентат е поискал на всяка цена да спаси кожата си. Но едното и другото обяснение е повече от компрометиращо, и то не само за Хойзингер, но и за тези, които му осигуриха следвоенната кариера, въпреки че съветските представители предложиха материали за военните му престъпления и настояваха нацисткият генерал да бъде изправен пред съда.
Атентатът срещу Хитлер не успя по някаква случайност. Ако непредугаждащия нищо полковник Хайнц Бранд не бе преместил чантата с бомбата от другата с страна на масивния крак на масата, Хитлер би бил мъртъв. Ако офицерите от вермахта, които бяха намерили достатъчно смелост в себе си, за да подготвят операция „Валкирия“, бяха последователни, атентатът можеше да промени хода на историческото развитие. Можеха да бъдат предотвратени огромните загуби, които германска та армия и германският тил претърпяха през последните девет месеца от войната.
Но както в много други случай, събитията се развиха другояче.
Покушенията срещу генерала
Много от атентатите имат една и съща цел — да се отстрани носителят на държавната власт и по такъв начин да се стигне до държавен преврат. В това отношение покушенията срещу президента на Френската република Шарл де Гол правят изключение. Единственият, и то несполучлив опит с такава цел бе покушението, извършено през септември 1961 г. В останалите случаи членовете на „Организация на тайната армия“ (ОАС — Organisation de l’Armee Secrete) нападаха генерала с цел да му отмъстят за сключения мирен договор с Алжир.
Франция бе воювала вече твърде дълго време по фронтовете на Втората световна война, в Средния Изток, в Индокитай и във войната за Суецкия канал. Французите ненавиждаха войната, дори и за това, че бе безуспешна. Историческият урок от Диен-биен-фу (5. VI. 1954 г.) все още бе в съзнанието на хората. В Алжир кръвопролитието започна с бунта на мюсюлманите. Борбата против колониализма и за национален суверенитет завърши с Евианския договор и на 3. VII. 1962 г. бе обявена независимостта на Алжир.
6
Oberkommando der Wermacht — Върховно главно командуване на нацистките въоръжени сили — б. а.