Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Полковник Щауфенберг тича от един телефон на друг, с фанатична твърдоглавост убеждава съмняващите се, че Хитлер е мъртъв, че пътят към операцията е открит, че радиосъобщението е лъжа, защото Кайтел искал по този начин да спечели време. Най-после обаче той разбира, че всичко е загубено, и в 22.45 часа се оттегля. И когато след разговора с началника на щаба на генерал Щюлпнагел научава, че в Париж операцията е протекла съгласно плана и заговорниците са арестували над хиляда гестаповци, Щауфенберг осъзнава, че в Берлин той и другарите му са действували по начало пораженчески.
Настъпва крахът на операция „Валкирия“.
Въоръжени с новите автомати, офицерите се насочват към кабинета на Олбрихт. На всеки срещнат по коридорите задават въпроса, със или против Хитлер е, и, естествено, получават предимно положителен отговор. В коридора излизат Щауфенберг и Хефтен и започва престрелка. Полковникът е ранен в рамото и раната силно кърви.
Десетина минути коридорите кънтят от автоматни изстрели и викове, след което настъпва тишина — онази зловеща тишина пред буря. Бек, Хьопнер, Олбрихт, Щауфенберг и Хефтен са в клопка. По коридорите патрулират въоръжени офицери.
Изведнъж като зъл дух на сцената се появява генерал Фром, който иска удовлетворение за унижението. Тъй като в решителния момент се е поколебал дали да се присъедини към заговорниците, Фром се стреми да възстанови репутацията си пред Химлер. Ето защо решава да произнесе присъдата над заговорниците.
Влиза в кабинета на Олбрихт с пистолет в ръка. Фон Хефтен бързо посяга към кобура и изважда пистолета си. Няколко секунди стоят един срещу друг и двамата с еднакъв шанс. Между тях застава раненият Щауфенберг.
— Загубихме — казва той. — Няма смисъл да загиват още хора.
Така той спасява живота на своя противник. Но Фром, който не иска да има свидетели на колебанието си, се постарава бързо да го ликвидира.
— И тъй, господа — обръща се към тях Фром, — картата ви е бита. Вие сте в същото положение, в което днес след обед бях аз. Ще постъпя с вас така, както вие постъпихте с мене. Предайте оръжието си! Но освен Хефтен никой друг не е въоръжен. Не са очаквали, че ще се наложи да се отбраняват или дори да нападат. Хефтен предава оръжието си, а станалите остават по местата. После заговорва Лудвиг Бек, определен за президент на освободилата се от Хитлер Германия.
— Моят пистолет е в чекмеджето. Моля да ми го оставите за лична употреба.
— Моля — казва Фром. — И не се бавете! Генерал Бек тръгва към масата, измъква от чекмеджето парабелума и поставя пълнителя.
— В тоз момент си спомням за добрите стари времена…
— Не смесвайте нещата! По-бързо, моля!
Генерал Бек вдига пистолета към слепоочието с трепереща ръка. Чува се изстрел, куршумът откъртва мазилката на тавана, от слепоочието на генерала потича кръв, генералът учудено промълвя:
— Май не успях.
Зад открехнатата врата стоят въоръжени до зъби гестаповци с насочени автомати. Генерал Фром им дава знак да се справят с ранения Бек. Генералът се свлича на пода, ала не изпуска пистолета си и отново се опитва да се самоубие, но остава жив и след втория изстрел, след което един от гестаповците великодушно го застрелва.
Фром е господар на положението. Той заявява на присъствуващите, че е дошъл краят им и да не чакат, че ще се занимава повече с тях. Който желае, може да напише няколко реда до близките си. Единствен Олбрихт е в състояние да се съсредоточи и да напише последната си дума. Едва дописал писмото си, след около пет минути Фром отново нахлува в стаята.
— От името на фюрера свиках военно-полеви съд, който осъди всички на смърт — генерал Олбрихт, полковник Мерц фон Квирнхайм, полковника, чието име от днес нататък ще забравя, и този оберлейтенант, чието име също не желая да произнасям — и посочва към Щауфенберг и фон Хефтен.
След няколко минути нарежда на офицер от SS:
— Вземете няколко момчета, изкарайте осъдените на двора и изпълнете присъдата!
Около полунощ ги извеждат на лобното място, осветено от фаровете на камионите. Изнемощял от силното кървене на раната си, полковник Щауфенберг едва се изправя на крака и застава пред наказателния взвод, подкрепян от адютанта си Хефтен.