Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Може и да не е помислил за това. Може да не е осъзнал опасността дори и когато радиото съобщило, че наистина срещу Хитлер е бил извършен атентат, но той е останал жив и след като се сбогува със скъпия гост, италианския дуче Мусолини, ще произнесе реч по радиото.
Заговорниците действуват с дилетантска непоследователност. Никой от тях не се е погрижил да завземе радиостанцията „Дойчландзендер“, никой не е издал заповед за арестуването на Гьобелс, разположил се в служебната си квартира. Никой не е наредил въоръжените отряди да завземат важните сгради и да охраняват министерството на „Бендлерщрасе“ от евентуално нападение.
Дори часовите пред входа на сградата не са получили нужните инструкции.
Поради това, когато към 18 часа пристигат непред-угаждащите нищо генерали Шпехт, Кунце и Щрекер, извикани преди това на съвещание от сваления Фром, часовият ги пуска в сградата. Посреща ги новият шеф на резервната армия Хьопнер, обяснява им положението и им предлага сътрудничество. И тримата отказват да се присъединят към заговорниците, тъй като са убедени, че няма никаква надежда държавният преврат да успее, защото Хитлер е жив и вечерта ще говори по радиото. Генерал Хьопнер нарежда да ги затворят в същата стая, където пред бутилка вино и поднос със сандвичи се е разположил Фром. Необяснимо защо, но дори и вътре в сградата никой не се е погрижил за строго спазване на дисциплината. И тримата арестувани генерали успяват да избягат. Фром си издействува домашен арест и срещу дадената от него честна дума заговорниците му разрешават да си стои в служебната квартира в същата сграда, откъдето той е имал възможност да телефонира където си иска.
Заговорниците допускат следващи груби грешки — не съумяват своевременно да завземат със сигурни хора свързочните възли. В телефонните централи и радиостанциите продължават да работят привържениците на Хитлер. След като научават, че Хитлер е жив, те се по-старават да предизвикат суматоха и в много случаи предават объркано заповедите от „Бендлерщрасе“. Но хаосът, който несъмнено е една от главните причини за неуспеха на метежа, е предизвикан преди всичко от самите заговорници. Заповедите за провеждането на операция „Валкирия“ те издават толкова късно, че на много места били изобщо неосъществими. Едва към деветнадесет часа те дават указания за завземането на правителствените учреждения, транспортните възли и концлагерите и за арестуването на нацистките водачи. Не дотам информираните командири се колебаят, съмняват се, а когато научават за безуспешния атентат срещу Хитлер, отлагат изпълнението на заповедите и изчакват развитието на събитията.
Междувременно Хитлер изпраща Мусолини на гарата и към 18 часа се разделя с него. Но един час преди това той издава заповед за свалянето на командуващия резервната армия Фром и на негово място назначава райхс-фюрера на SS Химлер. В 17.30 часа, малко преди да тръгне с Мусолини към гарата в Гьорлиц, Хитлер телефонира на Гьобелс в Берлин и му възлага да подготви съобщението за радиото. В 18.45 всички високоговорители потвърждават, че е извършен атентат, но Хитлер е останал невредим.
Радиосъобщението предизвиква сред заговорниците още по-голяма бъркотия. Телефоните непрекъснато звънят. Щауфенберг неуморно, но наивно обяснява, че съвсем сигурно фюрерът е мъртъв, всички други съобщения са част от заблуждаващия маньовър на Хитлеровата клика, че властта в страната е завзета от офицерите на вермахта и от този ден начело на държавата са генерал-пол-ковннк Бек — президент и генерал-фелдмаршал фон Вицлебен — върховен главнокомандуващ въоръжените сили. Да се изпълняват само заповедите на министерството на войната! Незабавно да се провеждат всички мероприятия по операция „Валкирия“! След 19 часа Щауфенберг още веднъж изпраща съобщение до всички командуващи военните окръзи, в което заявява, че твърдението на Кай-тел е лъжа, и ги уверява, че Хитлер е мъртъв.
Но новият върховен главнокомандуващ въоръжените сили фон Вицлебен все още не се появява на сцената. Той отива в министерството на ул. „Бендлерщрасе“ едва в 19.30 часа и още в коридора започва да ругае, подчертавайки, че това е най-лошият му ден в живота. Веднага след обявяването на паролата той се бил подготвил да поеме новата длъжност. В маршалска униформа и с маршалски жезъл в ръка (впрочем бил пенсиониран и в немилост) бил заминал веднага с кола за главния щаб в Цосен. Но още първите постове не го пуснали, тъй като не били получили заповедта. На два пъти се опитвал да влезе в обекта, на който от този момент той трябвало да бъде най-големият началник, но след като разбрал, че всичко е напразно, обърнал колата и потеглил към „Бендлерщрасе“.