Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— Ъъъ… не, по дяволите! Просто ми го пошушни.
— Вече имаме шанс едно срещу седемнадесет… и през целия месец той се променяше в наша полза. Е, това не можех да ти кажа.
Бях изумен и извън себе си от радост… и засегнат.
— Как така не си могъл да ми кажеш? Виж какво, Проф, щом ми нямаш доверие, изхвърли ме и вземи Стю в ръководната група.
— Моля те, синко. Лажуайе ще заеме мястото си там само ако се случи нещо с някого от нас — с тебе, с мен, с милата Уайоминг. Не ти го прошепнах на Земята не защото не ти вярвам, ами защото не си никакъв артист. Като смяташе, че целта ни е да постигнем признаване на нашата независимост, ти си изигра ролята по-успешно.
— Сега пък какви ми ги приказваш!
— Мануел, Мануел, всеки миг трябваше да се сражаваме до последно — и да загубим.
— Е, и? Пораснал ли към достатъчно, за да споделиш с мен?
— Успокой се, Мани. Оставяйки те временно в неведение, ние значително увеличихме своите шансове. Попитай Адам, ако искаш. Мога ли да добавя, че граф Стюарт прие повикването си на Луната най-безгрижно, без да любопитства. Друже мой, тази комисия беше твърде малобройна, а председателят й — прекалено интелигентен. Винаги съществуваше риск да предложат изгоден компромис, първия ден заплахата от това бе особено сериозна. Ако бяхме успели да си пробием пътя до общото събрание, нямаше опасност да срещнем разумни действия. Но знаеш, че осуетиха намеренията ни. И най-доброто, което бях в състояние да направя, бе да настроя комисията срещу нас. Даже изпаднах до лични обиди, за да осигуря поне едно препятствие пред здравия разум.
— Както виждам, никога няма да разбера мисленето по върховете.
— Възможно е. Обаче твоите и моите дарби се допълват. Мануел, ти искаш да видиш Луната свободна, нали?
— Естествено, че искам.
— Също така ти е известно, че земяните биха могли да ни победят?
— Без съмнение. Нито едно от изчисленията дори не се доближи до равните шансове. И не проумявам почему си се напъвал да ги настройваш враждебно…
— Моля те, човече. Щом те могат да ни наложат своята воля, единственият ни вариант е да отслабим този натиск. Ето защо бяхме длъжни да отидем на Земята. За да ги разделим. Да създадем многобройни мнения. Най-ловкият от великите пълководци на Китай казал веднъж, че съвършеното водене на война се състои в изцеждане волята на противника дотам, че той да се предаде без бой. В тая максима за нас се крият и върховната ни цел, и най-близката опасност. Да предположим (хм, това изглеждаше възможно през първия ден), че ни бяха спретнали примамлив компромис. Губернатор вместо Надзирател, може би избран от самите лунатици. Местно самоуправление. Делегат в общото събрание. По-висока цена на зърното при катапулта, плюс горница за увеличаване на доставките. Отхвърляне политиката на Хобарт Морт, съчетано с извинения за насилията и убийствата, както и подходящи парични компенсации за близките на жертвите. Щяха ли да го приемат хората? Вкъщи, искам да кажа.
— Нямаше оферта за такава работа.
— Първия следобед председателят беше готов да подхвърли нещо подобно и тогава държеше в ръка юздите на своята комисия. Предлагаше начална цена, която стигаше да отпочне пазарлък. Да приемем, че в основни линии станеше описаното от мен. У дома щяха ли да го сметнат за разумно?
— Уф… може би.
— Повече от „може би“ според безстрастната прогноза, направена, преди да заминем. Та това трябваше да избегнем по всякакъв начин — споразумение, което би успокоило духовете, би сринало волята ни за съпротива, без да промени нищо съществено в дългосрочното предвиждане за настъпващото бедствие. Затова смених темата и смазах тази възможност, като се държах опърничаво и оскърбително вежливо. Мануел, ти и аз знаем (както и Адам), че трябва да сложим край на хранителните доставки. Нищо по-малко от това няма да предотврати катастрофата на Луната. Но представяш ли си някой фермер да се бори за прекратяване на пратките?