Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Къщата беше приятна, с добро разположение и ограден заден двор; а и беше мебелирана. Господин Стронг рече:
— Той поиска да му изпратим само книгите и дрехите. Останалото отиде за Армията на спасението. Къщата се продава мебелирана или немебелирана; можеш и да я наемеш и по двата начина.
Имаше голяма спалня и две по-малки на горния етаж, всяка — със собствена баня. Голямата спалня беше с източно изложение и си имаше „балкон за залези“ също като апартамента, който имахме през 1940 г. в Чикаго. На долния етаж имаше и салон, и семейна всекидневна — нещо, което аз много одобрявам, когато в семейството има деца. Младите имат нужда от място, където могат да се поразпуснат, без да безпокоят мама, когато си е поканила някого на чай.
От другата страна на задния коридор, срещу кухнята, имаше стая за прислугата и баня. В кухнята имаше малка миялна машина и електронна готварска печка от същите, каквито имах и в старата фермерска къща. Нещото, което ми се наби в очите, беше изобилието от библиотечни рафтове… както ми се стори, сложени допълнително — освен два по-малки от двете страни на камината във всекидневната. В повечето къщи няма и толкова, тъй като повечето хора не четат.
Преди да изтече двайсети век, вече можеше да се каже и „… повечето хора не могат да четат“. Едно от нещата, които научих, докато изучавах историята на родната ми планета и век по различните времеви линии, беше, че упадъкът и рухването, случили се по всички линии, неизменно са съпътствани от едно и също: неграмотност.
В добавка към този скандален недъг по три времеви линии имаше едновременно злоупотреба с наркотици и съпътстващата я улична престъпност плюс корумпирано правителство от прахосници. По собствената ми времева линия се заредиха безкрайни психози, последвани от религиозна лудост; по времева линия седем непрекъснато имаше войни; по три времеви линии бракът и семейният живот колабираха — но по всяка една се наблюдаваше ширеща се неграмотност… в съчетание с повече пари, похарчени за образованието на всеки един студент. Никога преди не бяха плащали толкова много пари за такива малки постижения. През 1980 г. самите учители вече бяха полуграмотни.
Джордж Стронг се обади:
— След като се чухме вчера, наредих на нашия шеф по поддръжката да включи всичко и да проветри къщата. Тази вечер можеш да спиш тук, ако искаш.
— Ще видим — хвърлих един поглед на мазето и си тръгнахме.
Джордж Стронг ни почерпи с прекрасен обяд във „Фиеста патио“ в „Плаза“, а после по моя молба ни закара до кабинета на доктор Рамзи. Говорих с Джим Рамзи и му казах на какво точно искам да обърне по-особено внимание — слава Богу, на доктор Рамзи мога да разкрия всичко, тъй като той разбира проблемите на Хауардовите семейства.
— Не й казвай дали е бременна или не — кажи го на мене. Тя е труден случай — имам нужда от помощ. Искаш ли да знаеш истинската й възраст?
— Забравяш, че я знам. Ще се опитам този факт да не оказва влияние на преценката ми.
— Джим, такова успокоение си! — целунах го за довиждане, излязох и се обърнах към децата:
— Сега ще се наложи да почакате. Трябва да прегледа и други пациенти преди вас. Като свършите, пожелавам ви приятно прибиране вкъщи.
— Няма ли да ни вземеш? — Присила като че ли се смая. — Нали уж щяхме да ходим на пазар?
— Не, нямам време. Можем да отидем до „Плаза“ след вечеря — мисля, че „Сиърс“ работи до късно.
— „Сиърс“…
— Какво имаш против „Сиърс“?
— Леля Мариан никога не пазарува от „Сиърс“.
— Колко интересно. Ще се видим вкъщи. Можете да се приберете пеша или да вземете автобуса.
— Чакай малко. Каза ли на доктора, че не искам да ме бърника?
— Точно обратното, казах му, че ако се лигавиш и се опъваш, искам да ми каже.
Присила се нацупи.
— Мислех си, че ще ни вземеш, ще идем на пазар, после ще се върнем вкъщи и ще решим коя къща да наемем.
— Точно това ще реша, докато ви преглеждат.
— Искаш да кажеш, че ние нямаме право на глас?
— Ти си мислеше, че ще гласуваме ли? Добре, ще гласуваме според законите на република Гондор. За всеки долар, инвестиран в сделката, всяка заинтересована страна получава един глас. Ти колко гласа искаш да купиш?
— Ъ? Според мене това е подло.
— Присила, в Хартата за правата на човека никога не е пишело, че малолетните могат да се налагат в семейния съвет. Не знам как леля ти Мариан е управлявала нещата, но в моя дом тези решения вземам аз. Мога да се допитам до другите, мога и да не се допитам. Ако се допитам, техните мнения не ме задължават с нищо. Разбра ли ме?