Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Госпожице — обърна се той към Розамунд, когато стигна на горната палуба, — не постъпвате разумно, като се показвате така открито.
За негово изумление девойката го посрещна с враждебен поглед.
— Не постъпвам разумно? — рече тя с презрително изражение. — Искате да кажете, че може да видя повече, отколкото бихте искали да видя. Каква игра сте подхванали вие тука, сър, та ми разправяте едно, а с делата си показвате, че целите нещо друго?
Нямаше нужда да я пита какво иска да каже. Той веднага схвана доколко погрешно девойката беше изтълкувала сцената, на която бе свидетелка.
— Искам само да ви напомня — много тежко й отговори той, — че веднъж вече ми навредихте с прибързаните си заключения, както ви доказах.
Това донякъде намали самоувереността й.
— Но тогава… — започна тя.
— Аз само ви моля да запазите заключенията си за края. Ако остана жив, ще ви избавя. А засега ви моля да не напускате кабината си. Не ме улеснявате, като се показвате.
Тя го погледна с молба за обяснение, готова да се откъсне от устните й. Но пред спокойния му заповеднически тон и поглед бавно наведе глава и се скри зад завесата.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
ПРАТЕНИКЪТ
До края на този ден Розамунд остана в кабината, измъчвана от нетърпение да узнае какво ще стане и терзана още повече от това, че Сакр-ел-Бар се въздържа през цялото това време и не дойде при нея. Най-после привечер, като не можеше да се сдържа повече, тя пак излезе и така се случи, че го стори в неподходящ момент.
Слънцето беше залязло, на галеасата възнасяха вечерната молитва и целият екипаж беше паднал по очи. Забелязала това, девойката инстинктивно се дръпна назад и остана закрита от завесата, докато свърши молитвата. Сетне я отметна настрана, но не пристъпи пред нубийците, които стояха на стража, и видя, че вляво от нея Асад-ед-Дин, Марзак, Бускен и един-двама други офицери пак са насядали на дивана под навеса. Тя потърси с поглед Сакр-ел-Бар и скоро го съзря да идва по прохода с широките си отмерени крачки подир помощниците на боцмана, които раздаваха оскъдната вечеря на робите.
Изведнъж той се спря пред Лайонел, който беше прикован в края на веслото до самия проход. Заговори му грубо на лингва франка, който Лайонел не разбираше, и думите му се разнесоха ясно и бяха чути — както той искаше да бъдат чути — от всички на горната палуба:
— Е, псе такова! Как възприема изнеженият ти стомах храната на роба гребец?
Лайонел вдигна очи.
— Какво разправяш? — попита гой на английски.
Сакр-ел-Бар се наведе над него и лицето му, както всички можеха да видят, беше зло и присмехулно. Без съмнение сега той му говореше на английски, но до напрегнатия слух на Розамунд долиташе само мърморене, макар че, като съдеше по изражението, тя не се съмняваше в съдържанието на думите му. И все пак тя бе твърде далеч от правилното предположение. Подигравката на лицето му беше само маска.
— Не обръщай внимание на изражението ми — казваше той. — Искам онези там горе да мислят, че те ругая. Дай си вид на човек, когото оскърбяват. Свивай се или ръмжи, но слушай. Помниш ли, когато веднъж на младини преплувахме заедно от Пенароу до нос Трифюзис?
— Какво искаш да кажеш? — запита Лайонел и естественото му начумерено изражение бе тъкмо онова, което трябваше на Сакр-ел-Бар.
— Чудя се дали все още би могъл да преплуваш такова разстояние. Ако можеш, вероятно ще намериш по-апетитна вечеря на другия край… на кораба на сър Джон Килигрю. Не си ли чул? „Сребърната чапла“ е на котва в залива отвъд този нос. Ако ти създам условия, как мислиш, би ли могъл да доплуваш до нея?
Лайонел се втренчи в него с най-дълбоко изумление.
— Подиграваш ли ми се? — запита той най-после.
— Защо ще ти се подигравам за такова нещо?
— А не е ли подигравка да ми подсказваш начина, по който бих могъл да се спася?
Сакр-ел-Бар се изсмя и това вече бе истинска подигравка. Той стъпи с левия си крак на гредата, която служеше като опора за краката на гребците, наведе се напред и сложи лакът на повдигнатото си коляно тъй, че лицето му се озова близо до лицето на Лайонел.
— Да се спасиш ти? — каза той. — Бога ми, Лайонел, умът ти никога не е могъл да се занимава с нищо друго освен със самия теб! Точно това е, което те превърна в злодей. Да се спасиш ти! Боже милостиви! Няма ли друг освен тебе, когото бих искал да спася? Виж какво сега, искам да преплуваш до кораба на сър Джон и да му съобщиш, че тази галеаса е тука и че Розамунд е на нейния борд. Аз се безпокоя за нея, а за тебе дотолкова не ме е грижа, че ако се случи да се удавиш при този опит, единственото нещо, за което ще ми е жал, е, че съобщението ще остане непредадено. Наемаш ли се да преплуваш? Това, ако не смятаме самата смърт, е единствената ти възможност да се избавиш от пейката на гребците. Ще отидеш ли?