Кладенецът на възнесението

— Ако ме убиеш, Сет ще превземе града.

— Мисля, че моята армия ще успее да го задържи. В края на краищата неговата армия е по-малка от твоята.

— Това е абсолютна глупост! — извика Страф. Но не заповяда на войниците си да хванат Елънд.

— Убий ме и ти също ще умреш! — повтори Елънд. — И не само ти. Твоите генерали. Капитаните ти. Дори принудителите. Заповядано й е да ги избие до един.

Зейн пристъпи към Вин. Подметките му изхрущяха по чакъла, с който бе насипан районът около шатрата.

— Колко хитро — прошепна той. — Няма значение колко е силен противникът ти… той не може да те нападне, ако си опрял кинжал в гърлото му.

Зейн се наведе още малко и когато извърна глава Вин видя лицето му на сантиметри от своето.

— Кажи ми, защо хора като теб и мен винаги трябва да бъдат оръжия на други?

Вътре в шатрата Страф проявяваше все по-нарастващо безпокойство.

— Никой не е толкова силен, момче. Нито дори някой Мъглороден. Тя може да убие няколко генерали, но никога няма да се добере до мен. Аз имам свой Мъглороден.

— Така ли? — попита Елънд. — И защо той не я убие? Защото се страхува да излезе срещу нея. Ако ме убиеш, татко — ако дори се опиташ да нападнеш града, — тя ще започне истинско клане. Хората ти ще мрат като затворниците пред фонтана в деня за екзекуции.

— Не каза ли, че той стои над тези неща? — прошепна Зейн. — Твърдеше, че не си негово оръдие. Че не би използвал убийци…

Вин подсмръкна сконфузено.

— Той блъфира, Зейн. Никога няма да прибегне до нещо такова.

— Не си виждал по-могъщ аломант, татко — продължаваше Елънд зад стената на шатрата. — Гледал съм я как се бие с други аломанти — никой от тях не можа дори да я докосне.

— Истина ли е? — попита Зейн.

Вин се поколеба. Всъщност Елънд никога не я бе виждал да се бие с други аломанти.

— Веднъж гледа как се бия с войници, но това не е същото.

— Аха — каза Зейн. — Значи поредната малка лъжа. Минават, когато кралят е само един. Но това важи за много неща. Да размениш живота на един човек срещу цяло кралство? Кой не би платил толкова ниска цена? Свободата ти срещу неговата победа.

— Той не ме използва — заяви Вин.

Зейн се изправи. Вин се обърна и го проследи с поглед, докато се отдалечаваше безшумно между шатрите. Спря недалеч от нея и вдигна глава нагоре. Въпреки светлината от шатрите лагерът бе обгърнат от мъгли. Те се кълбяха около него. Пламъците на факлите и огньовете изглеждаха слаби и незначителни. Като угасващи въглени.

— Какво разбира той от това? — попита Зейн и разпери ръце. — Знае ли какво са мъглите? Може ли да разбере теб?

— Той ме обича — отвърна Вин, загледана в сенките. За момент беше настъпила тишина: Страф обмисляше заплахите на Елънд.