Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
Кристос започна туристическата обиколка в чест на баба с кръгче около двореца Ворхартунг. Иван спомена военноисторическия музей, който се помещаваше в двореца, като един вид невинно забавление за в бъдеще.
— Явно поне дворецът е преживял столетието невредим — отбеляза лейди гем Естиф, загледана в архаичните бойници. Няколко ярки окръжни знамена се вееха над бойниците, брулени от студения зимен вятър, в знак че се провежда съвет на графовете в намален състав. — Изглежда някак странно без лазерните ограждения обаче.
Иван и Кристос се бяха уговорили тихомълком, че на първо време ще е по-добре да разгледат Императорския дворец от разстояние. Кристос успя да промуши голямата кола възможно най-близо покрай възстановената пешеходна зона с дюкянчетата на стария Кервансарай.
— Виж, това вече изглежда добре — измърмори лейди гем Естиф с що-годе одобрителен тон. — По мое време тази част на града се смяташе за смъртоносен капан, където дебнат всякакви зарази.
Иван реши да не споменава, че се е родил именно тук. Нека този път някой друг разкаже историята.
— Последният бараярец, жив свидетел на Окупацията, когото познавах, почина преди… — Иван спря, за да пресметне, — преди осемнайсет години. — Когато самият той беше на седемнайсет. Наистина ли беше минала повече от половината от живота му, откакто неговият древен и страховит роднина се беше присъединил към предците си? „Ами… да, минала е“.
Изцяло модернизираната сграда на военната щабквартира не предизвика никаква специална реакция, за разочарование на Иван, но когато се отдалечиха от реката, лейди гем Естиф изправи гръб и залепи нос за прозореца. Баронесата и баронът наблюдаваха с интерес тази проява на… задоволство? Трудно беше да се каже какви чувства прикрива сдържаното аристократично лица на старата дама.
— Тези квартали бяха в покрайнините на града по времето на Деветата сатрапия — отбеляза лейди гем Естиф.
— Ворбар Султана се е разраснал много оттогава — каза Иван. — С по двайсетина километра във всяка посока. Наистина трябва да видите външните пояси, докато сте тук. Заслужава си.
Голямата наземна кола се вмъкна в едно от малкото свободни паркоместа и спря с въздишка. Кристос, който се беше вживял в ролята си на екскурзовод и не пропускаше да коментира една или друга забележителност на Стария град, се обади бодро по интеркома:
— Пристигнахме, лейди гем Естиф. Доста порових в градските архиви, докато открия данни за тази сграда. Сетаганданците я конфискували от старо ворско семейство, което се присъединило към Съпротивата, и я използвали като къща за гости, навярно заради просторния й парк. След това имението преминало в ръцете на една от опозиционните фракции, къщата била почти разрушена при последвалите стълкновения, накрая била отново превзета от император Юри. Старото ворско семейство така и не си върнало собствеността, може би защото междувременно било избито до крак. Но Ладербекския зандан несъмнено се е намирал тук, на това място.
Тримата старши Арки… добре де, двама Арки и една гем Естиф… гледаха ококорени през страничния прозорец на колата, проточили вратове.
— Тази огромна грозна сграда? — възкликна задавено баронесата.
Явно най-после представител на старата столична архитектура беше приковал вниманието им, пък било то и една от най-позорно грозните сгради във Ворбар Султана. Иван обясни жизнерадостно:
— Дело е на любимия архитект на император Юри Ворбара, небезизвестния лорд Доно Ворутиър. Построил пет мегаломански грозилища, преди да го спрат. Да не се бърка с настоящия граф със същото име, между другото. Доно архитектът наистина е роднина на Биърли, макар и непряк, за радост и облекчение на Би, несъмнено. Биърли знае няколко интересни истории за Доно и ако искате, може да ви ги разкаже по-късно, на вечеря. Това конкретно грозилище е известно като Змиярника — така го наричат хората, които работят там, забележете, — а иначе е щабът на ИмпСи. Централата на Бараярската служба за имперска сигурност.
В купето на наземната кола се възцари продължително мълчание.
— Едва ли се продава — измънка тихичко Тедж. — Или дава под наем.
Иван се засмя.
— Докато оглавяваше ИмпСи, Саймън Илян често казваше, че би продал сградата за един бетански долар, стига да намери бетанец, който има долар и няма вкус. И ако Съветът на графовете кандиса да му построи нова сграда, което никога няма да стане. Маман казва, че известно време държал на стената в кабинета си снимка на Ескобарското федерално бюро за разследване — висока сграда, цялата в стъкло, — така както някои хора си лепят плакати с полуголи мацки.