Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— За сигурността си той се е погрижил. До прохода го е придружавала цяла дружина калхурани, където ги е освободил. Конете са общо осем — четири за ездачите, три за багажа и един свободен. Той трябва да е много ценен, защото е изцяло притегнат с покривала, които позволяват да се видят само копитата, ноздрите и очите. Дори опашката е грижливо повита в лека воалова материя, каквато знатните дами носят пред лицето си. Не е ли странно?
— От това излиза, че конят действително притежава голяма ценност. Но така или иначе ще видим!
Краят на Сенките
1. Враният жребец с искристата грива
Когато отидохме в двора, конете вече не бяха там. Бяха ги отвели временно в сводестото помещение, в което се бяха намирали пленените войници. Отидох в аркадата. Непознатият седеше там с Педехр. Носеше персийски костюм за пътуване. Когато ме видя да влизам, скочи. Разпозна ме и аз него също.
— Джафар! — извиках.
— Спасителю мой! — прозвуча от неговата уста. Спусна се към мен, обгърна ме и ме целуна пет, шест, осем пъти по устата, по челото, страните, както му дойдеше! Навремето в Съединените щати се бях държал понякога малко по-строго с него, но той, изглежда, напълно бе забравил. Буквално сияеше от радост. Моята беше също така сърдечна, но тиха, и все пак мина доста време, докато бързите въпроси и отговори отзвучаха и седнахме. Педехр бе достатъчно разумен да разпореди да донесат две наргилета. Пушенето и постоянното старание да не ги оставим да угаснат, ни застави да водим по-спокоен разговор. Понеже сега не се намирахме в Дивия Запад, а във вътрешността на Ориента, веднага си заговорихме според местните обичаи на "ти". Странно как той не изглеждаше и с един ден остарял, а за мен твърдеше, че сега съм имал вид на по-млад оттогава. Не сметнах за нужно да се държа с него според персийския образец на обноски. Това означава търпеливо да чакаш, докато другият благоволи да ти даде жадуваните сведения. И през ум не ми мина да го спазя. Чисто и просто го попитах откъде знае, че се намирам при джамикуните. Той ме погледна, поклащайки глава, и запита:
— Нима не знаеш, че съм познат на Устад?
— Напротив!
— И не си помислил, че първата му работа е била да ме уведоми за пристигането ти? Бях му разказал какво ти дължа и колко много желая още веднъж да те видя! Той на няколко пъти ми праща хабер за състоянието ти, но не биваше нищо да ти казва, защото исках да те изненадам. Сега най-сетне съм тук! И трябва да те поздравя! От кого?
— Е? — попитах.
— От шах-ин-шаха.
— От… него? — възкликнах изненадано.
— Тук няма нищо за чудене! Нещата са по-скоро много прости! Аз съм му разказвал за теб. И то не само веднъж, а често. В Америка ти ме смяташе за невежа, за непредпазлив мечтател. Но — прибави той с усмивка — тази мечтателност беше тебдил[67], тесвир[68], макар да признавам, че действително не познавах условията, а тепърва се канех да ги проучвам и при това прекалено много вярвах в силите си. Задачата ми беше… но по този въпрос по-късно! Накратко казано, шахът те опозна от моите разкази и не само те опозна, ами и нещо повече. Той научи всичко, което знаех за теб. А наскоро се появи и един друг, който още повече можеше да му разкаже за теб. Това беше един англичанин, който се казва Дейвид Линдсей и…
— Линдсей е в Исфахан? — прекъснах го бързо.
— Вече не, замина.
— Накъде?
— Най-напред за Йезд, доколкото ми е известно. После възнамерява да дойде насам, за да продължи пътешествието с теб. Но не ми се вярва да изпълни замисъла си. Един негов сродник, някакъв генерал, но не оригинален като него, така го е ангажирал, че едва ли можеш да се надяваш да видиш отново чудатия си приятел. Той ми беше представен и ми разказа за теб — толкова много и толкова интересни неща, че го помолих да ме посети. Обърнах внимание на шаха за него. Сетнината бе една много развлекателна вечер за тримата. Предметът на разговора беше пътуванията му с теб и намеренията, които свързваш с тези пътешествия. Сигурно знаеш, че шахът пише книги. Аз също съм писател. Някои ме наричат дори поет. При това положение е понятно, че той живо се интересува от теб и се радва, че сега си в неговата страна. Когато разбра, че ще те навестя, предаде ми поздравите си и освен това още две неща. За едното ще се зарадваш, защото е знак за неговото благоразположение. Но другото е толкова странно, че вероятно ще те озадачи. Аз не съм уморен, значи не е необходимо да се възстановявам от днешната езда и ето защо считам за най-добро веднага да се освободя от тези две заръки. Имаш ли време, ефенди?
67
Тебдил — инкогнито — б.а.
68
Тесвир — притворство — б.а.