През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
Хайдар говореше сериозно и много убедително. Думите му постигнаха в голяма степен необходимото въздействие. Другите се споглеждаха известно време мълчаливо. Не можеха да не му признаят правото, но въпреки това пощадата, която той ни даваше, им беше крайно неприятна.
— Шейтан бу аламаниси дерииле сачиле ют! (Дяволът да глътне този немец с кожата и костите!) — извика най-накрая мюбарекът. — Като че ли този човек във всичко успява и довежда всичко до добър край. Разчитах на теб. Признавам, че си имал малка причина да позволиш да използват доброто ти сърце, но не бива да отиваш прекалено далеч. Щом гяурът ти е подарил живота, разбирам защо сега не се решаваш да отнемеш неговия. Но защо искаш да пощадиш и останалите? На тях не дължиш нищо. Аладжите ще се заемат с алемана. Ти трябва да нападнеш Омар и не виждам причината, поради която не искаш да го направиш.
— Имам достатъчно основания. Каквото прави ефендито, той не го прави сам, а в съгласие със спътниците си. Аз не съм благодарен само на него, а и на останалите. Дори и да бях задължен само на него, не бива да посягам на никого от придружителите му, защото ще му причиня болка. Така повелява нашият стар обичай. Дойдох да ви кажа, че не можете да разчитате на мен за тази работа. Решил съм да не участвам и ще остана верен на това свое намерение.
— Помисли за последиците!
— Няма за какво да мисля.
— О, напротив! Все едно ли ти е дали ще загубиш приятелството ни?
— Това заплаха ли е? По-добре да не я беше изричал. Дал съм на немеца чакана си, тоест моята намус юзерине верилен сьос[61], и ще я удържа! Ако някой реши да ми попречи, ще си има работа с мен! Щом искате да превърнете приятелството си във вражда, то направете го в името на Аллаха, но не мислете, че ме е страх от вас. Възнамерявам и ще бъда напълно безучастен, но само докато не ме закачате. Това е всичко, което искам да ви кажа. Готов съм и вече мога да си тръгвам.
Хайдар се наведе и отмести сноповете, които затваряха изхода. Останалите разбраха, че той няма да позволи да го задържат, затова мюбарекът каза:
— Ако наистина искаш да си вървиш, преди това поне ни се закълни в брадата на Пророка, че няма да се грижиш за чужденците.
Правейки гневен жест, миридитът отговори:
— Това искане е обида! Дадох ви думата си и трябва да ми вярвате. Да не би ти да нямаш навика да спазваш твоята? Въпреки това ще положа клетвата, защото не искам да се разделям с вас с вражда. Доволен ли си?
— Да. Помисли какво наказание те очаква, ако ти хрумне да ни измамиш! Ние не търпим да се шегуват с нас.
Тези думи бяха изречени с тон, който предизвика гордостта на миридита. Той пристъпи съвсем близо до стареца и избухна:
— Ти се осмеляваш да кажеш това? Ти, цялото същество и държание на когото са просто една голяма лъжа? Кой си ти? Старият мюбарек, светецът! Не е ли лъжа? Ти беше и Бусра, сакатият. Не беше ли това измама? Откъде си и как е истинското ти име? Никой не знае и никой не може да каже. Дошъл си в тази страна като болест, като веба[62], Аллах да пази всички вярващи от нея. Ти се настани сред порутените зидове на развалините като шукран[63], като бендж[64], отровил всичко около себе си. Аз самият съм само един грешен човек, но не бих искал да се сравнявам с теб, а още по-малко ще ти позволя да ме обиждаш. Ако смяташ, че притежаваш сила, от която всички трябва да се страхуват, оставям на слабите хора да изпитват страх от теб. Достатъчна е само една дума, и с теб ще е свършено. Никога няма да изрека тази дума, освен ако не ме принудиш да го направя. Не забравяй това! А сега, лека нощ!
Хайдар махна снопите и изпълзя навън. По знак на Мурад Хулам, Хумун предпазливо го последва. Когато слугата след известно време се върна, съобщи, че миридитът наистина си е заминал.
— Аллах му е взел ума! — изръмжа Баруд ал Амасат. — Не можем повече да разчитаме на него.
— Не, повече не можем — съгласи се мюбарекът. — Но той не напразно ме заплаши. Ще се погрижа да не може да ни навреди.
— Да го убиеш ли искаш? — попита Манах ал Барша.
— Още не знам какво да направя! Но пак ни беше даден добър пример колко е наложително да премахнем от пътя си този ефенди и неговите спътници. Сега се пита кой от другите ще убие Омар.
61
Честна дума.
62
Чума.
63
Бучиниш.
64
Буника. — Бел. нем. изд.