Пътят на кралете (том I)

— Ако ме пипнат през нощта, ще имам светлина — тросна се младежът. — Пък и, както сам казахте, не всички са доверчиви като Вас.

Аптекарят неохотно замени заредената сфера с тъмната, обаче за по-сигурно я провери с лупата. Тъмната сфера струваше точно колкото заредената; трябваше само да я оставиш навън по време на буря и после ще свети около седмица.

Каладин си прибра сферата и взе покупките. Кимна за довиждане на аптекаря, а когато излезе на улицата, Сил долетя при него.

Прекарал беше част от следобеда в столовата, където слушаше разговорите на войниците и така узна някои неща за лагерите. Можеше да ги научи още преди седмици, ала тогава беше прекомерно унил, та да се интересува. Сега разбра повече за какавидите на платата, за скритите в тях скъпоценни ядра и за съперничеството между върховните принцове. Разбра защо Садеас изисква толкова усилия от хората си. Започна да му се изяснява причината, по която принцът се отказваше и връщаше войската си в лагера, ако стигнеха на платото по-късно от някой от съюзниците. Това не беше твърде обичайно. Най-често Садеас пристигаше пръв и другите алетски армии трябваше да се връщат.

Военните лагери бяха огромни. Общо всички алетски войски бяха над сто хиляди души, много пъти повече от населението на Огнекамък. И това — без да се броят цивилните. Един подвижен лагер привличаше голямо разнообразие от цивилни; постоянните лагери като тези на Пустите равнини — още повече.

Всеки от десетте лагера заемаше по един кратер. Кратерите бяха пълни с хаотично смесени сгради, направени от Превръщателите, бараки и палатки. Някои търговци, подобно на аптекаря, разполагаха с пари за издигането на дървени постройки. Обитателите на палатките ги прибираха при буря и се подслоняваха другаде срещу заплащане. Дори и вътре в кратерите ветровете бяха силни, особено на местата, където външните стени бяха ниски или разрушени. Някои места — като дърводелския двор — бяха напълно открити за бурите.

По улицата се тълпеше обичайното множество. Жени в поли и блузи — съпругите, сестрите или дъщерите на войниците, търговците и занаятчиите. Работници в панталони или гащеризони. Безчет войници в кожени дрехи, понесли копия и щитове. Всички бяха хора на Садеас. Войниците от различните лагери не се смесваха. Човек трябваше да страни от кратерите на другите Сиятелни господари, ако там няма работа за вършене.

Каладин удивено поклати глава.

— Какво? — попита Сил и кацна на рамото му.

— Не очаквах такова неразбирателство между лагерите тук. Мислех, че всичко това е кралската армия, обединена.

— Самите хора са неразбирателство.

— Какво значи това?

— Всички действате различно и мислите различно. Няма други такива — животните действат по един и същ начин, духчетата в известен смисъл са еднакви индивиди. В това има хармония. Но не и при вас. Изглежда, няма двама души, които могат да се съгласят за каквото и да е. Целият свят действа както се очаква от него, само хората — не. Може би затова толкова често имате желание да се убивате едни други.