И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— В моята професия няма значение дали убийството е предумишлено или не, смъртта си е смърт — вдигна рамене Катрин. — Същото е с любовта. Когато си отиде, боли, независимо каква е причината.
— Предполагам. Но определено е лоша идея да се влюбиш в омъжена жена.
„Амин!“ — рече си Данс и едва се удържа да не се засмее на глас. Наля си още малко вино.
— И какво ще кажеш в заключение?
— На кое?
— Успяхме да повдигнем две много лични и потискащи теми за нула време. Добре, че това не се води среща — ухили се мрачно той.
Данс го погледна и се усмихна. Отвори менюто.
— Да хапнем. Предлагат…
— Най-добрите бъргъри с калмари в града — довърши Боулинг.
Тя се засмя. Взе й думите от устата.
Компютърното разследване удари на камък.
След салатата и морските дарове Данс и професорът се върнаха в кабинета, нетърпеливи да проверят какво е открила програмата на Ърв. Боулинг седна, прегледа файловете и обяви смръщено:
— Нула.
— Нищо?
— Изтрил ги е, за да освободи място. Нищо тайно, нищо за региона.
Тя вдигна рамене. Беше разочарована, но трябваше да се примири.
— Благодаря, Джон. Поне си изпросих хубава вечеря.
— Съжалявам. — Изглеждаше отчаян, че не е успял да помогне. — Ще се връщам към курсовите работи. И ще си събирам багажа.
— О, да, семейното събиране.
Той кимна и подсвирна с пресилен ентусиазъм.
Данс се засмя.
— Ще ти се обадя, като се върна. Искам да знам докъде сте стигнали. Късмет с Травис. Надявам се да го намерите жив и здрав.
— Благодаря, Джон. За всичко. — Тя стисна ръката му. — И особено се радвам, че те намушкаха с онзи нож.
Усмихна се. Стисна още веднъж ръката й и се обърна.
Данс се загледа в отдалечаващия се мъж. Сепна я женски глас:
— Здрасти, Катрин.
Кони Рамирес вървеше по коридора към нея.
— Привет, Кони.
Агент Рамирес се огледа и кимна към кабинета на Данс. Влязоха и затвориха вратата.
— Открих нещичко, което ще те заинтригува. В болницата.
— О, благодаря, Кони. Как успя?
Рамирес помисли малко.
— Бях подвеждащо искрена.
— Допада ми този подход.
— Показах си значката и им споменах другия случай, по който работя. Лекарската фалшификация.
Бюрото разследваше и финансови престъпления. Рамирес беше по следите на застрахователни измамници, използвали идентификационните кодове на лекари в болници, за да подават мними искове от тяхно име.
Случай, който Чилтън с удоволствие би разнищил в блога си. Мъдър ход от страна на Кони — сред жертвите на фалшификаторите имаше лекари от болница „Монтерей Бей“ и персоналът охотно съдействаше на разследващите.
— Помолих ги да ми покажат регистрите за посетители за цял месец назад, та да не се усъмни Хенри. Получих ги незабавно. Ето какво открих — в деня, когато е умрял Хуан Милър, е идвал един външен лекар, сигурно за организирания същия ден семинар. Идвали са и шестима кандидати за работа — двама по техническата поддръжка, един за кафенето и три медицински сестри. Направих копия на биографиите им. Не ми изглеждат подозрителни. Интересно е следното — на посещение при болни са идвали шейсет и четирима. Един ми привлече вниманието.
— Кой?
— И подписът, и името са нечетливи. Но ми се струва, че е Хосе Лопес.
— При кого е идвал?
— Написал е само „пациент“.
— Логично. В болница — криво се усмихна Данс. — Защо ти се струва подозрително?
— Е, реших, че убиецът на Хуан Милър трябва да е идвал повече от веднъж в болницата — или като посетител, или да провери как действа охраната и прочее. Прегледах всички, идвали при него по-рано.
— Браво! И свери почерците?
— Точно така. Не съм графолог, но открих, че почеркът на Хосе Лопес съвпада с този на друг чест посетител.
— Кой? — приведе се напред Данс.
— Хулио Милър.
— Брат му!
— Деветдесет процента съм сигурна. Копирах всичко.