И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Закова се на място.
На десетина метра сред мъглата се очерта човешки силует. Придвижваше се дебнешком.
Данс ахна, изключи фенера и извади пистолета.
Вгледа се пак натам — фигурата беше изчезнала.
Не беше плод на въображението обаче. Беше убедена, че е видяла някого — мъж, доколкото можа да прецени.
Сега стъпките се чуха по-ясно. Пукаха съчки, сухите листа шумоляха. Човекът я заобикаляше отдясно. Правеше няколко крачки, после спираше.
Данс попипа мобилния телефон в джоба си. Но ако се обадеше, щеше да издаде къде е. А едва ли мъжът беше дошъл тук — във влажната мъглива нощ — на разходка.
Реши да се върне към колата. В багажника държеше пушка — само веднъж бе стреляла с нея. На учение.
Данс тръгна обратно. Листата шумоляха издайнически под подметките й.
Всяка стъпка крещеше: „Тук съм! Ето!“
Спря. Другият обаче продължаваше напред през храсталака някъде вдясно из непрогледната мъгла.
После шумът от стъпките замря.
Спрял ли беше и той? Или минаваше през голо място, дебнейки подходящ момент да я нападне?
„Върни се в колата, намери прикритие, вземи пушката и извикай подкрепление“ — повтаряше си Данс.
До телената мрежа оставаха петдесетина крачки. В мътната белезникава светлина на лунните лъчи, процеждащи се през мъглата, тя се огледа на всички страни. Някъде листата бяха по-малко, но нямаше как да продължи съвсем безшумно. Нямаше за кога да чака.
Другият обаче не се чуваше.
Криеше ли се?
Или си беше тръгнал?
Или се промъква под прикритието на гъстата растителност?
Побиха я тръпки. Катрин се обърна рязко, но зад гърба й се възправяха само призрачните сгради, дървета и ръждясали цистерни.
Данс се приведе. Изпъшка от рязката болка в глезена — от преследването край къщата на Травис онзи ден. Тръгна възможно най-бързо към оградата. Устоя на изкушението да побегне, за да не се спъне в стърчащите над бетона железа.
Двайсет и пет крачки до оградата.
Наблизо изпука съчка.
Данс се закова на място, падна на колене и вдигна пистолета, търсейки мишена. В лявата ръка държеше фенера. Прииска й се да го включи. Но инстинктът отново я възпря. В мъглата лъчът щеше да я заслепи и да я направи отлична мишена на мъжа.
Недалеч миеща мечка се измъкна от укритието си и побягна, раздразнена от натрапниците.
Данс стана и тръгна бързо към оградата, оглеждайки се често през рамо. Не забеляза да я преследва някой. Излезе през вратата и затича към колата, стиснала телефона в ръка. Прехвърляше в движение набраните номера.
В мрака проехтя силен глас точно зад гърба й:
— Не мърдай! Въоръжен съм!
Данс замръзна. Сърцето й заби като чук. Беше направил пълен кръг, минал беше през друга врата или тихо беше прескочил оградата.
Помисли си, че стига да е искал, досега да я е убил. А заради мъглата и влагата навярно не беше видял нейния пистолет.
— Веднага легни на земята!
Тя понечи да се обърне.
— Спри! На земята!
Но тя се обърна и застана лице в лице с мъжа и протегнатата му право към нея ръка.
Взря се в него и замръзна изненадано. Носеше униформа на монтерейското шерифство. Позна го. Беше младият синеок полицай, помагал й няколко пъти. Дейвид Рейнолдс.
— Катрин? — възкликна той.
— Какво правиш тук?
Рейнолдс поклати глава и се подсмихна. Не отговори, само се озърна. Свали оръжието, но не го върна в кобура.
— Ти ли беше? Там вътре? — попита най-сетне, извръщайки се към строежа.
Тя кимна.
Полицаят продължи да се оглежда напрегнато, тялото му говореше, че още е готово за битка.
Откъм ръката й долетя приглушен глас:
— Ти ли си, шефе? Ти ли се обаждаш?
Рейнолдс примигна.
Данс вдигна телефона и каза:
— Ти ли си, Ти Джей?
Когато беше чула мъжът да изскача иззад гърба й, натисна бутона за избиране.
— Да, шефе. Какво става?
— На строежа край Харисън Роуд съм. С полицай Рейнолдс от шерифството.
— Открихте ли нещо? — попита младият агент.
Коленете й се подкосиха и сърцето й блъскаше в гърдите от уплахата.
— Не още. Ще ти звънна пак.
— Разбрано, шефе.
Рейнолдс най-сетне прибра оръжието в кобура. Въздъхна дълбоко.
— Направо ми изкара акъла!
— Какво правиш тук? — попита Данс.