И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Обясни й, че преди около час в шерифството се обадил анонимен гражданин да съобщи, че видял „нещо“, свързано със случая с кръстовете край пресечката на „Пайн Гроув“ и „Харисън“.
Същото обаждане беше довело и нея тук.
Понеже така или иначе помагал за случая, изявил желание да провери на място. Претърсвал строежа, видял светлината от фенера и се приближил. В мъглата не разпознал Данс и си помислил, че може да е наркодилър.
— Откри ли някаква следа от Травис?
— Травис? — учуди се той. — Не. Защо, Катрин?
— Мястото изглежда подходящо за скривалище.
— Е, огледах внимателно. Но нищо не видях.
— Все пак искам да съм сигурна — заяви тя. После се обади на Ти Джей да организира претърсване.
В крайна сметка разбраха какво е видял анонимният информатор.
Откри го Рей Каранео, пристигнал на мястото с още полицаи от шерифството и Бюрото.
„Нещото“ наистина беше кръст, забит край „Пайн Гроув“, на стотина крачки от пресечката с Харисън Роуд.
Но кръстът нямаше нищо общо с Грег Шефър, Травис Бригам и блога.
Данс въздъхна гневно, когато видя какво са открили.
Кръстът бе по-старателно изработен от другите, а под него лежаха лалета и маргарити, а не рози.
И надписът съдържаше име. Всъщност — две имена.
„Хуан Милър, полицай
Убит от Едит Данс“
Сигурно го беше оставил член на „Животът над всичко“ — анонимният информатор, естествено.
Данс го изтръгна разярено от земята и го захвърли встрани.
Претърсването се оказа безплодно, не откриха улики и свидетели. Катрин Данс тръгна изморено към колата и се върна у дома, чудейки се колко ли неспокоен ще е сънят й.
Ако изобщо успееше да заспи.
Петък
40.
В осем и двайсет сутринта Катрин Данс паркира пред областния съд в Монтерей.
С нетърпение очакваше доклада на криминалистите за Шефър. Ти Джей също бе зает с издирването на Травис. Мислите й обаче бяха ангажирани с друго — питаше се защо Робърт Харпър й се обади толкова рано и я помоли да се срещнат в кабинета му.
Явно започнал работа още в седем, прокурорът се държеше нехарактерно дружелюбно. Нищо чудно да беше разбрал от Шийди за откритието на Кони Рамирес. Вече си представяше как прекратяват делото срещу майка й и подвеждат под отговорност брата на Хуан — Хулио. Харпър навярно я викаше да обсъдят компромисен вариант за опазване на репутацията му. Сигурно щеше да оттегли напълно и незабавно обвиненията срещу Еди, ако Данс се съгласеше да не критикува публично действията му.
Паркира зад Съдебната палата, оглеждайки строителния обект в съседство. Тук партньорката на Даниел Пел беше организирала бягството му, подпалвайки пожара, обгорил тежко Хуан Милър.
Кимна на неколцина служители в съда и от шерифството. Помоли охраната да я упъти към кабинета на Робърт Харпър. Беше на втория етаж, до юридическата библиотека.
Намери го бързо и се удиви от аскетичната обстановка. Пред кабинета нямаше секретарка, вратата към кабинета на Робърт Харпър се намираше точно до мъжката тоалетна. Харпър седеше зад огромното бюро. Имаше два компютъра, полици с правна литература и спретнати купчини с документи върху металното бюро и кръглата масичка под единствения прозорец. Щорите бяха спуснати и скриваха впечатляващия изглед към полята с маруля и планините на изток.
Харпър носеше колосана бяла риза, тясна червена вратовръзка и тъмни панталони, а сакото му висеше на закачалката в ъгъла.
— Благодаря ви, че се отзовахте, агент Данс.
Той деликатно обърна листа, който четеше, и затвори капака на куфарчето, в което тя зърна разгръщана многократно юридическа книга.
Или Библията.
Той стана и й протегна ръка, отново спазвайки строга дистанция.
Данс седна, а той огледа масата до нея — да не би и там да има нещо, което тя не бива да види. Изглежда, остана доволен, че тайните му са в безопасност. Стрелна с поглед тъмносиния й костюм и бялата блуза. Днес беше облякла „униформата“ си за разпити. Носеше очилата с черни рамки.
Хищническите очила.
Беше готова на компромисен вариант, стига да устройва майка й, но не смяташе да се примирява.
— Говорили сте с Хулио Милър? — попита тя.
— С кого?
— Братът на Хуан.
— Аха. О, да, преди доста време. Защо?
Катрин усети как сърцето й затуптява по-силно. Долови и сигнала за стрес — кракът й трепна неволно. Харпър обаче не помръдваше.