И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
О’Нийл замълча. После констатира:
— Сече му умът. На Боулинг имам предвид.
— Да. Издири имената на жертвите. И аватара на Травис.
О’Нийл се засмя.
— Извинявай. Просто си представих как искаш от Овърби заповед за задържане на герой от компютърна игра.
— О, ще оформи документите за секунди, ако реши, че ще бъде възнаграден с пресконференция и ефектна снимка — намръщи се Данс. — Трябваше да му се скарам, задето отиде сам в клуба.
— Да се прави на герой?
Тя кимна.
— Женен ли е?
— Джон? Не — засмя се тя. — Ерген е. От векове не съм чувала тази дума.
Замълчаха. Загледаха се в децата, които бяха погълнати от морската си експедиция. Протегнала ръка, Маги сочеше и обясняваше нещо на дъщерята и сина на О’Нийл. Вероятно как се казва някаква мида.
Данс забеляза, че Уес се е отдалечил. Стоеше на мокрия пясък, а пенестите вълни се разбиваха пред краката му.
За кой ли път се замисли дали децата й ще се чувстват по-добре, ако има съпруг и живеят в дом с баща.
Е, зависи от мъжа, естествено.
Там беше проблемът.
— Извинете. Ваши ли са децата? — чу се глас иззад гърбовете им.
Обърнаха се. Видяха възрастна жена, вероятно туристка, ако се съдеше по плика от близкия магазин за сувенири.
— Да — отвърна Данс.
— Исках само да кажа колко приятна гледка е щастливо семейство с такива прекрасни деца. Откога сте женени?
— От доста време — отговори Данс след мимолетно колебания.
— Е, Бог да ви благослови. Бъдете щастливи.
Жената се запъти към възрастен мъж, застанал на прага на магазин за подаръци. Хвана го за ръка и двамата поеха към големия туристически автобус, паркиран наблизо.
Данс и О’Нийл се засмяха. Тя забеляза как сребрист лексус свива в отбивката. Вратата се отвори, а О’Нийл леко се отдръпна. Ръцете им вече не се докосваха.
Инспекторът се усмихна и помаха на жена си, когато тя излезе от лексуса.
Високата, русокоса Ан носеше кожено сако, шарена риза, дълга пола и колан от подрънкващ метал. Усмихна им се.
— Здравей, скъпи.
Прегърна го и го целуна по бузата. После обърна грейнал поглед към Данс:
— Привет, Катрин.
— Здрасти, Ан. Добре дошла у дома.
— Полетът беше ужасен. Задържаха ме в галерията и не успях да пристигна навреме на летището. Седях на най-лошото място.
— Аз бях на разпит — обясни О’Нийл. — Катрин взе Тайлър и Ейми.
— О, благодаря. Майкъл каза, че си разрешила случая с крайпътните кръстове.
— Преди няколко часа. Чака ме много писане, но приключих. — После Данс смени темата: — Как е изложбата?
— Сега я подготвят — отвърна Ан О’Нийл, чиято коса напомняше лъвска грива. — Подреждането отнема повече време от снимането.
— В коя галерия ще бъде?
— О, в галерията на Джери Мичъл. Южно от Маркет Стрийт — обясни пренебрежително, но Данс предположи, че мястото е популярно. Каквито и слабости да имаше, Ан поне не страдаше от грандомания.
— Поздравления!
— Ще видим как ще мине откриването. И какво ще напишат критиците после — вдигна рамене тя. После финото й лице стана сериозно. Продължи приглушено: — Съжалявам за майка ти, Катрин. Това е лудост. Държи ли се тя?
— Доста е разтревожена.
— Какъв цирк! И вестниците в Сан Франциско раздухват историята.
Слухът се беше разнесъл чак дотам? Е, всъщност нищо чудно. Нали прокурор Робърт Харпър целеше тъкмо медийна популярност.
— Имаме добър адвокат.
— Ако мога да помогна… — краищата на колана на Ан иззвъняха като камбанки.
— Хей, деца, майка ви се върна! — извика О’Нийл.
— Още малко, татко! — примоли се Тайлър.
— Не. Време е да се прибираме. Хайде.
Децата неохотно се запътиха към тях. Маги раздаваше мидени черупки. Данс беше сигурна, че подарява най-хубавите на децата на О’Нийл и брат си.
Уес и Маги се качиха в джипа на Данс. Потеглиха към мотела, където бяха отседнали родителите й. И тази вечер щяха да прекарат при Еди и Стюарт. Престъпникът беше мъртъв и вече не я заплашваше нищо, но Данс беше решена да открие Травис жив. Щеше да работи до късно през нощта.
По средата на пътя забеляза, че Уес се е умълчал.
— Какво има, младежо?
— Просто се чудех…
Данс знаеше, че разковничето в такива ситуации е търпението.