И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
И близо до древната земя на индианците олони, където Арнолд Брубейкър възнамеряваше да построи завода си за пречистване на морска вода.
Вдъхвайки мириса на борове и евкалипти, Данс бавно следваше късите светлини на фаровете през мъглата. Подмина няколко коли, които едва се движеха в насрещното платно, и се замисли дали анонимният информатор е бил местен или случайно преминаващ шофьор.
Нещо…
Харисън Роуд свързваше напряко Кармел Вели Роуд и магистрала № 1, а оттук минаваха мнозина.
Скоро стигна „Пайн Гроув Уей“ и паркира.
Строежът беше недовършен хотелски комплекс, обречен на разруха, понеже главната сграда беше изгоряла при съмнителни обстоятелства. Отначало заподозряха застрахователна измама, но в крайна сметка извършителите се оказаха защитници на околната среда, които искали да опазят природата. (По ирония на съдбата зелените терористи бяха объркали сметките — огънят се разпространи и унищожи стотици акри девствени гори.)
Дърветата надигнаха отново корони, но по незнайни причини проектът замря и строежът остана недовършен — няколко запуснати сгради и основи, вкопани дълбоко в глинестата почва. Мястото бе оградено с наклонена телена мрежа с табели „Опасност!“, „Не преминавай!“, но всяка година се налагаше да спасяват тийнейджъри, паднали в яма или приклещени в руините, докато пият или пушат марихуана, а веднъж — докато правеха секс в най-неудобното и неромантично място за подобни занимания.
А беше и страшничко.
Данс грабна фенера от жабката и слезе от джипа си.
Влажният ветрец я прониза. Побиха я тръпки.
„Спокойно.“
Усмихна се накриво, включи фенера и закрачи напред, осветявайки плътните храсталаци.
По магистралата премина кола, гумите изскърцаха по влажния асфалт на завоя. После звукът отведнъж замря, сякаш автомобилът се беше изпарил в друго измерение.
Данс предполагаше, че „нещото“, споменато от анонимния гражданин, е последният кръст, оповестяващ смъртта на Джеймс Чилтън.
Наоколо обаче не се виждаше никакъв кръст.
Какво друго можеше да е имал предвид?
Дали бяха забелязали или чули Травис?
Мястото предоставяше прекрасно укритие.
Данс спря и се ослуша за викове за помощ.
Само вятърът шумеше в короните на дъбовете и боровете.
Дъбове… В ума й изплува един от импровизираните крайпътни кръстове. И онзи в задния й двор.
Дали да повика подкрепление и да нареди да претърсят района? Не още.
Искаше й се анонимният гражданин да беше тук. Дори най-неохотните свидетели са добър източник на сведения. Нежеланието на Тами Фостър да им съдейства например не бе забавило разследването.
Компютърът на Тами. Там се крие отговорът. Или поне насоката.
Но очевидецът не беше тук. Разполагаше само с фенера и мрачната изоставена строителна площадка.
Където да открие „нещо“.
Катрин се промъкна през една от вратите и закрачи бавно навътре. Пламъците бяха погълнали основната сграда, а другите — служебни помещения, гаражи и комплекси с хотелски стаи, бяха укрепени с дървени скелета. Различи около шест изкопа за основи, маркирани с оранжеви табели. Гъстата мъгла обаче отразяваше лъчите на фенера и я заслепяваше. Данс се движеше предпазливо, за да не пропадне.
Обхождаше мястото крачка по крачка, спираше, оглеждаше се за следи от стъпки.
Какво, по дяволите, беше видял анонимният информатор?
Чу някакъв звук. Изпука клон. После още един.
Данс замръзна.
Сигурно беше сърна. Цели стада живееха в околните гори. И не само сърни. Миналата година рис уби туристка, тичала за здраве. Звярът нахапал клетата жена и избягал. Катрин разкопча сакото и потупа дръжката на глока, за да си вдъхне кураж.
Пак изпука клон, после нещо изскърца.
Сякаш се размърда панта на стара врата.
Данс потрепери от страх. Помисли си, че макар убиецът да е обезвреден, мястото е идеално свърталище за нелегални производители на метадон и гангстери.
Но дори не й мина през ума да се върне. Ами ако Травис беше тук? „Продължавай“ — окуражи се мислено.
Оглеждаше се за помещения, където можеха да скрият отвлечен, за затворени врати, за отпечатъци от стъпки.
Стори й се, че долавя стенание. Дали да не повика момчето по име? Инстинктът обаче я предупреди да внимава.