И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
„Точно за това си мечтаех!“ — рече си Данс. Ако мислите можеха да въздишат, нейните щяха да раздвижат видимо атмосферата.
Махна към празния стол, опитвайки се да не изглежда твърде дружелюбна. Все пак извади слушалките от ушите си.
Пластмасовият стол изскърца под масивното му тяло. Наведе се напред, облакъти се на масата и сключи ръце. Тази поза по правило сигнализира откровеност. Отново отбеляза неподходящия костюм. Синьото бе твърде бледо. „Или пък — помисли си злобничко — си пада по моряшките униформи.“
— Разбрах, че случаят е приключен.
— Хванахме престъпника. Още търсим момчето.
— Травис? — изненадано попита Ройс.
— Да.
— Не е ли мъртъв?
— Не мисля.
— О! — Хамилтън Ройс замълча. — Колко жалко за невинното момче.
Данс кимна. Сега поне звучеше искрено.
— След ден-два се прибирам в Сакраменто — обясни той.
Тя кимна.
— Виж, знам, че помежду ни възникна проблем… По-скоро противоречие. Искам да се извиня.
Справедливо.
— Разбиранията ни са различни. Но не го приех като лична обида.
„Само като професионална — добави наум. — Излязох от кожата си, когато се опита да ме заобиколиш.“
— В Сакраменто бяха много разтревожени. Много. Оставих се на инерцията. — Мъжът погледна встрани. Донякъде смутено. Донякъде неискрено. Данс отбеляза, че не се чувства чак толкова зле. — Рядко се озоваваш в подобна ситуация, нали? Да се налага да защитаваш непопулярен човек като Чилтън? — Явно не очакваше отговор. Засмя се престорено: — Знаеш ли? Донякъде му се възхищавам.
— На Чилтън?
Хамилтън Ройс кимна.
— Не съм съгласен с идеите му. Но има силен характер и устоява моралните си критерии. Малцина са като него днес. Дори пред лицето на смъртта отказа да промени курса. И навярно ще продължава. Как мислиш?
— Предполагам. — Не спомена, че Чилтън обмисля да спре блога.
Не й влизаше в работата. Нито пък на Ройс.
— Искаше ми се и на него да поднеса извинения.
— Така ли?
— Звънях у тях. Никой не вдигна. Знаеш ли къде е?
— Утре ще заминат за вилата си в Холистър. Тази вечер ще отседнат в хотел. Не знам кой. Специалистите още претърсват къщата им.
— Е, ще му изпратя имейл тогава.
Тя кимна. Дали наистина щеше да го направи?
Възцари се мълчание. „Време е да си плюя на петите“ — помисли си Катрин. Грабна второто кексче, уви го в салфетка и се запъти към вратата.
— Приятно пътуване, господин Ройс.
— Още веднъж — наистина съжалявам, агент Данс. Надявам се в бъдеще пак да работим заедно.
Експертът по кинесика веднага долови, че последните му думи съдържат не една, а две лъжи.
38.
С доволна усмивка Джонатан Боулинг вървеше към Данс в коридора на Бюрото. Тя му подаде временния пропуск.
— Благодаря, че дойде.
— Вече ми липсвахте. Помислих, че сте ме уволнили.
Катрин се усмихна. Обади му се в Санта Крус. Професорът тъкмо проверяваше курсови работи от лятната сесия (чудеше се дали няма да го свари да се подготвя за среща). Боулинг с готовност заряза заниманието си и тръгна към Монтерей.
В кабинета Данс му връчи задачата — лаптопа на Грег Шефър.
— Зарекла съм се да открия Травис. Или тялото му. Потърси карти, местни адреси… всичко.
— Дадено — кимна Боулинг към тошибата. — Защитен ли е с парола?
— Този път не.
— Добре.
Професорът отвори капака и започна да пише.
— Ще претърся всички файлове и документи от две седмици насам. Става ли?
— Разбира се.
Тя сдържа усмивката си. Боулинг се приведе ентусиазирано и заудря по клавишите като пианист. След малко вдигна поглед.
— Е, май не го е използвал много за тукашната си мисия. Ровил е в блогове, пращал е имейли на приятели и бизнес партньори. Нямат нищо общо с плана да убие Чилтън. Но това е запазената информация. През последната седмица е чистил редовно уебсайтове и файлове. Сигурно те ще ни влязат в работа.
— Да. Ще успееш ли да ги възстановиш?
Боулинг кимна.
— Ще изтегля онлайн една програма на Ърв. Ще върна изтритото в драйв С. Информацията няма да е пълна, но файловете ще са деветдесет процента четими.
— Страхотно, Джон.
След пет минути програмата на Ърв шеташе из компютъра на Шефър, търсеше и събираше фрагменти от изтрити файлове, които складираше в създадената от Боулинг нова папка.