Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Познавате ли човек на име Мартин Грейс? — започна Спунър.
— Не.
— А Майк Паркър? — запита Луш.
— Не.
— Нелсън Мартин?
— Не.
— Макс Пейс?
— Да.
— Става въпрос за едно и също лице — каза Спунър. — Имате ли представа къде би могъл да е сега?
— Не.
— Кога се видяхте за последно?
Клей отиде до бюрото, грабна един календар и се върна при тях. Започна бавно да го разлиства, като се опитваше да подреди мислите си. В никакъв случай не бе длъжен да отговаря на въпросите им. Можеше във всеки един момент да ги помоли да напуснат и да не се връщат, докато не си наеме адвокат. Ако споменеха тарвана, веднага щеше да прекъсне разговора.
— Не съм сигурен — каза неуверено той. — Някъде в средата на февруари.
Спунър водеше разпита, а Луш водеше записки.
— Къде се срещнахте?
— В хотела му, за вечеря.
— В кой хотел?
— Не си спомням. Защо ви интересува Макс Пейс?
Двамата се спогледаха. Спунър продължи:
— Провеждаме разследване по поръчка на Комисията за търговия с ценни книжа. Имаме сведения, че Пейс е замесен в серия от измами с използване на вътрешна информация. Вие какво знаете за него?
— Нищо съществено. Доста загадъчен тип.
— Как и по какъв повод се запознахте?
Клей хвърли календара върху ниската масичка.
— Да кажем, че имахме делови взаимоотношения.
— Повечето от хората, с които е имал делови взаимоотношения, са в затвора. Съветвам ви да измислите нещо по-добро.
— Това, което ви казах, ви стига засега. Защо сте дошли?
— Издирваме свидетели. Знаем, че Пейс е прекарал известно време във Вашингтон. Знаем също, че ви е бил на гости на остров Мустик миналата Коледа. Знаем, че през януари е извършил къси продажби на акции на „Гофман“ по шейсет и два и половина долара, и то точно в деня, когато вие заведохте иска срещу тях. После ги е изкупил обратно по четирийсет и девет и е спечелил няколко милиона. Смятаме, че е имал достъп до поверителен федерален доклад относно конкретен препарат на „Гофман“, наречен „Максатил“, и е използвал тази вътрешна информация, за да извърши измама с ценни книжа.
— Друго?
Луш спря да пише и вдига глава.
— Вие продавали ли сте акции на „Гофман“, преди да заведете иска?
— Не съм.
— Притежавали ли сте изобщо някога акции на „Гофман“?
— Не.
— А членове на семейството ви, съдружници, фиктивни фирми, офшорни фондове, контролирани от вас?
— Не, не и не.
Луш прибра писалката в джоба си. Един добър полицай не протака излишно първата среща. По-добре свидетелят (обектът, заподозреният) да се поизпоти и по възможност да направи някоя глупост. Тогава втората среща може да бъде и много по-дълга.
Двамата се надигнаха и тръгнаха към вратата.
— Ако ви се обади Пейс, бихме желали да знаем — каза Спунър.
— Не разчитайте на мен — отвърна Клей. Никога нямаше да издаде Макс Пейс; двамата имаха твърде много общи тайни.
— Напротив, мистър Картър, разчитаме на вас. А при следващата ни среща ще поговорим и за „Акърман“.
След две години непрекъснати битки и осем милиарда долара обезщетения, „Здравословен живот“ най-после вдигна бялото знаме. Компанията смяташе, че добросъвестно се е постарала да компенсира жертвите на злополучния си препарат за отслабване, известен като „Тънкия Бен“ — онези половин милион увредени пациенти, които се бяха доверили на агресивната й реклама и бяха вземали лекарството въпреки премълчаните истини за него. Тя търпеливо бе устояла на бесните атаки на онези ненаситни акули — адвокатите по групови искове, които бяха натрупали състояния за нейна сметка.
Смачкана, унизена, висяща на косъм, компанията стана обект на поредна атака — този път на два смахнати групови иска от някакви още по-съмнителни адвокати, представляващи няколко хиляди „пациенти“, които били вземали препарата, но без неблагоприятни странични ефекти. Сега пък те искаха милиони долари обезщетение само заради това, че след като веднъж били вземали препарата, били уплашени от този факт и занапред тази уплаха щяла да уврежда все повече и без това разклатеното им емоционално здраве.