Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Цила е лъжлива торба със свински черва. Той беше ефрейтор и след като капитанът и сержантът загинаха, си помисли, че е наш капитан. Никой не го е убил още просто защото сме дяволски уморени.
— Ела с мен — каза Ерик.
Заведе Райън до хижата, използувана от Калис за канцелария, и помоли да се срещне с капитана. Той излезе и изгледа Райън, после Ерик.
— Какво има?
— Мисля, че би трябвало да изслушате този човек — каза младежът, после се обърна към Райън. — Кажи за предложението да се предадете.
— Раджата каза на гущерите — вдигна рамене мъжът, — че по-скоро ще гори в ада, отколкото да отвори вратите на града пред тях. Но същевременно предложи на всеки капитан, ако иска, да напусне града — разбира се, без да получи обещаното възнаграждение. — Райън въздъхна. — Ако познавате Билбари, сигурно знаете, че той бе упорит като муле. Взе пари, за да остане, после сключи сделка с гущерите да им предаде града и да участва в грабежите. — Райън поклати глава. — Но всичко беше лъжа. Това беше най-лошото предателство: след като лумнаха пламъците и грабежът започна, гущерите подгониха наемническите отреди заедно с останалото население. Онези, които се съпротивляваха, загинаха, а тези, които се предадоха, получиха възможност да избират или да се закълнат във вярна служба, или да отидат на кола. Никакъв ден милост, нито сваляне на оръжията и оттегляне, нищо. Служиш или умираш. Малцина от нас успяха да се измъкнат живи.
— Как можа да предадеш събратята си? — поклати глава Калис.
— Никога не съм ги предавал — отвърна Райън с нещо, което донякъде приличаше на чувство. Погледна Калис в очите и повтори: — Никога. Ние бяхме редовна част, войници на дългосрочна служба, заклети да се държим като братя. Гласувахме и онези, които гласуваха да останем и да се бием, бяха малцинство. Но много преди това се бяхме клели един на друг, много преди да вземем златото от раджата, и да бъда проклет, ако бих изоставил мой събрат, заради това, че е взел грешно решение.
— Тогава защо търсиш служба при нас?
— Защото Билбари е мъртъв и нашето братство е разбито — тъжно каза мъжът. — След като сте познавали Билбари, сигурно знаете, че той имаше свой собствен начин да се грижи за хората си. Някои от нас бяха с него от десет, петнадесет години, капитане. Не беше баща на никого, но за всички ни беше като по-голям брат. И би убил първия, който навреди на някого от неговите хора. Владея меча, откакто станах петнайсетгодишен, и това бе единственото семейство, което познавам. Но то вече е мъртво. След Хайпур никой няма да ни иска на служба, а това означава да станеш бандит или да умреш от глад.
— Какво смяташ да правиш? — попита Калис.
— Искам да поема тази нощ на юг заедно с лошите новини. Може би ще успея да хвана кораб за Махарта и ако не мога да намеря там някаква служба, да се отправя нагоре към Града на Змийската река или надолу към Чатистан — място, където никой не ме познава. Ще търся друг военен отряд, който може да ме наеме, или търговец, нуждаещ се от телохранител. — Погледна за момент замислено на север. — Но след това, което става тук, не знам дали някой от нас ще намери някъде мирен и спокоен живот. Никога не съм виждал подобна война. Видяхте ли димните облаци, капитане?
Калис кимна.
— Опожаряват всеки град, през който преминават. Нямам предвид пожарища тук-там, а абсолютно целия град. Видяхме това от един хребет преди да побегнем, за да си спасим живота, но все пак го видяхме. — Понижи глас, сякаш се боеше някой да не го чуе. — От единия до другия край на хоризонта горят пожарища и димът се издига нависоко и се провира между облаците като огромна шатра. Дни наред от небето падаха сажди. Двайсет, трийсет хиляди войници стояха рамо до рамо пред вратите и крещяха и се смееха, пееха химни и весели песни, докато убиваха онези, които не искаха да им служат. А видях и нея.
— Коя? — попита Калис с внезапен интерес.
— Някои я наричат Изумрудената кралица. В далечината. Не можах да зърна лицето й, но видях отряд гущери на дяволски грамадни коне и един невероятно огромен фургон. Отгоре му се издигаше златен трон и тази жена седеше на него, облечена в дълга роба. Можеше да се видят проблясващите изумруди по шията и ръцете й, а имаше и корона с изумруди. И гущерите полудяваха, съскаха и я приветстваха, а хората й се кланяха до земята.
— Ти се оказа полезен човек — каза Калис. — Взимай си свеж кон и каквато храна ти трябва и се измъквай утре заран, когато стражата се сменя.
Райън отдаде чест и се оттегли.
— Мълчи си за това, което чу — нареди Калис на Ерик.
Младежът кимна, после запита:
— Капитане, а конете?