Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Чан пак се усмихна. Мъжете си говореха тихо и не можеше да ги чуе. Нямаше значение. Трима бяха драгуни с медни шлемове, които отразяваха светлината на фенерите, но мъжът най-отпред беше от имението: беше гологлав, палтото му стигаше до под коленете. Войниците държаха фенери и саби. Мъжът — фенер и карабина. Остави фенера на песъчливата земя и огледа капана, търсеше кръв. Изправи се, вдигна фенера и внимателно огледа пасището наоколо. Чан проследявате мислите му така ясно, все едно четеше ума му. Мъжът знаеше, че го наблюдават, но нямаше представа откъде. Очевидно тъкмо той бе заложил капаните. Чан се постара да запомни лицето му — широка челюст, прошарени бакенбарди, плешиво теме. Може би щяха да се срещнат вътре.
Мъжете нямаха особено желание да обикалят и да търсят сред заложените капани, така че се прибраха в къщата. Чан ги изчака, след което много внимателно тръгна приведен по безопасната пътечка на стъпките им. Стигна до къщата, но не видя счупения прозорец, през който бе избягал само преди две вечери. Сигурно бяха сменили стъклото. Усмихна се злобно и се огледа за камък. Тъй като госпожа Марчмур бе дошла преди него, единственият начин, по който можеше да влезе, бе да вдигне малка гюрултия.
Беше прекрасен объл камък и летеше много добре — с всичка сила към прозореца от дясната страна на входа, откъдето бяха излезли мъжете. Стъклото се пръсна с приятен звън. Чан се затича към лявата страна на вратата, стигна стената, чу отвътре викове и видя от строшения прозорец да бликва светлина. Вратата се отвори. Той се долепи до стената. Появи се ръка с факла, а след това мъжът с прошарените бакенбарди. Вниманието му, естествено, беше насочено към счупения прозорец.
Чан грабна факлата от ръката му и го изрита в ребрата. Онзи падна и изохка. Зад него през вратата Чан видя драгуни. Замахна с факлата към лицата им, като ги накара да отстъпят, хвана дръжката на вратата и преди те да успеят да реагират, хвърли факлата вътре към нещо, което се надяваше, че е завеса. Затръшна вратата, обърна се към прошарения мъж, който се надигаше, и стовари бастуна върху главата му. Мъжът извика и вдигна ръце, за да се предпази от друг удар. Чан го изрита още веднъж, прескочи го и хукна покрай стената. Ако имаше късмет, преди да тръгнат да го гонят, драгуните щяха да се погрижат къщата да не изгори.
Зави зад ъгъла и продължи да тича. Харшморт беше като почти затворена конска подкова и той беше в най-десния й край. Градината бе в средата и той хукна към дълбините на декоративните дървета и живи плетове. Ако успееше да се изплъзне от преследвачите си, те щяха да са принудени да се прегрупират и да го търсят навсякъде, което му даваше шанс. Спря в сянката на някакъв храст. В гърдите му се надигаше болка, противна като настойчив кредитор. Някъде отзад чу забързани стъпки. Приведе се и продължи, гледаше да върви по тревата, а не по чакъла. Хрумна му, че в момента се движи върху подземната камера — възможно ли бе да има някакъв вход през градината? Нямаше време да го търси, така че продължи да се промъква към отсрещното крило на къщата. Точно там бе видял Трапинг за първи път, там беше голямата бална зала. Ако тазвечерните събития наистина бяха от по-потайно естество, може би щеше да е празна.
Стъпките се приближаваха неприятно. Стъпки на поне двама души. Да се бие дори с двама въоръжени със саби драгуни на открито пространство си беше чисто самоубийство. Чан забърза покрай високия до кръста жив плет, превит на две, после зави към къщата и към най-близката стъклена врата. Стигна прикритието на друг нисък плет и се заслуша в стъпките зад себе си, доволен, че не се бяха сетили да пратят хора по края на градината. И точно докато се радваше на това, чу ясното потракване на ножница някъде отпред. Изруга безмълвно и измъкна острието от бастуна — дали го бяха видели? Не смяташе. Определи местоположението на човека — до някакво ниско конично дърво — и се запромъква натам, тих като призрак. Бавно заобиколи дървото и пред очите му се появи гърбът на червената униформа.