Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Подобно на останалите му сделки и тази беше солидна и успешна. Скъпоценностите изпъкваха в най-добрия си вид. Бюстът, когато се движеше в Обществото със скъпоценностите по него, привличаше всеобщо възхищение. А щом Обществото беше благосклонно, доволен беше и мистър Мърдл. Той беше най-незаинтересуваният от всички мъже — вършеше всичко за Обществото и от цялата печалба и грижи вземаше за себе си само онова, което би могъл да си вземе един човек.
А това означава, че по всяка вероятност той си вземаше всичко, което искаше и което той, тъй или иначе, щеше да получи при своето неограничено богатство. Но неговото желание бе да задоволи Обществото (каквото и да се криеше зад тази дума) и да прибере за благодарност всички финансови облаги, произлезли от това. В компания той не блестеше, не беше самохвалко; беше затворен човек с широка издадена напред зорка глава, бузите му имаха оня особен тъмновинен цвят, който е по-скоро унил, отколкото свеж, и някак неловко придърпваше маншетите на палтото си, сякаш те бяха негови съюзници и имаха основания да се стараят да прикриват ръцете му. В малкото, което казваше, той се разкриваше като човек приятен, без превземки, умееше да пази лична и обществена тайна и не отстъпваше от схващането си, че всеки и във всяко отношение трябва да изявява уважението си към Обществото. Всред същото това Общество (ако така се наричаха ония, които посещаваха неговите вечери и приемите и концертите на мисис Мърдл) той почти никак не се забавляваше и най-често го намираха подпрян на някоя стена или застанал зад някоя врата. Така също, когато той отиваше сред него, вместо то да дойде при него, той изглеждаше уморен и като че ли по-предразположен да си легне, по въпреки всичко непрестанно го събираше, непрестанно се движеше сред него и вечно пръскаше пари по него с най-широка ръка.
Първият съпруг на мисис Мърдл беше полковник, под чието покровителство бюстът бе влязъл в съревнование със снеговете на Северна Америка и се бе измъкнал оттам малко потъмнял, но не и постоплен. Синът на полковника бе единствената рожба на мисис Мърдл. Той беше от завеяните късоврати момчета, които не приличат на млади мъже, а на наедрели деца. Беше проявил толкова малко признаци на здрав разум, щото между приятелите му се разправяше, че мозъкът му бил замръзнал в страшния студ, обхванал Сент Джон, Ню Брънзуик, по време на раждането му там, и още не се бил размразил. Друга приказка разказваше, че като дете поради заплеснатостта на някаква бавачка бил паднал от висок прозорец върху главата си и сигурни свидетели твърдели, че чули как тя изпукала. Много е възможно и двете твърдения да са били измислени впоследствие; младият джентълмен (чието изразително име беше не друго, а Спарклър18) страдаше от манията да предлага брак на всяка неподходяща млада дама и да заявява на всяка следваща млада дама, на която се канеше да прави предложение, че е „чудно девойче — пък и начетена — без разни ми ти фантазии“.
Един доведен син с подобни ограничени дарби би бил пречка за всеки нов съпруг; ала мистър Мърдл съвсем не се нуждаеше от доведен син за лични цели; на него му трябваше доведен син за Обществото. И понеже мистър Спарклър бе служил в гвардията, редовно посещаваше всички конни състезания, всички салони и всички приеми и понеже всички го познаваха, Обществото приемаше благосклонно своя доведен син. Мистър Мърдл би сметнал този благополучен резултат за много задоволителен, ако мистър Спарклър не се бе оказал един доста скъп предмет. Така че той бе доставил мистър Спарклър за Обществото на твърде височка цена.
В богатския дом на Харли Стрийт се даваше голяма вечеря, докато в същата вечер малката Дорит шиеше новата риза на баща си край леглото му; присъствуваха магнати от двореца, магнати от Сити, магнати от Камарата на общините и магнати от Камарата на лордовете, магнати от депутатските скамейки и магнати от адвокатурата, магнати епископи, магнати от финансите, магнати от конната гвардия, магнати адмирали — всички магнати, които направляват нашия живот и понякога ни спъват.
— Дочух — каза магнатът епископ на магната гвардеец, — че мистър Мърдл с направил нов финансов удар. Разправят, за около сто хиляди лири.
Магнатът от конната гвардия бе разбрал за двеста.
Магнатът от финансите — за триста.
Магнатът адвокат, като полюшкваше внушителния си двоен монокъл, заяви, че нямало да са по-малко от четиристотин. Това бил един от онези щастливи случаи на предвидливост и комбинации, чийто резултат не било лесно да се прецени. Това бил един от онези примери за попадение на удара, съчетан с привичния късмет и типичната смелост, каквито на сто години се срещали само тук-там. Но ето го брата Белоуз, той нали бил в голямата банкова афера, той сигурно щял да каже нещо повече. На колко, според брата Белоуз, би могъл да възлиза този нов успех?
18
Фойерверк (англ.). — Б.пр.