Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Целият свят и съпругата му, както гласи поговорката — отвърна възторжено капитанът.
Когато изговори думата „съпруга“ (неволно изпусната), капитанът се спря, намигна отново и като закачи твърдо колосаната шапка на бастуна си, покрит с бучки, той я завъртя и изкосо погледна към вечно усмихнатия си приятел.
— Обзалагам се на една чаша ямайски ром — каза капитанът, като го оглеждаше внимателно, — че зная защо се усмихвате.
В отговор на тази реплика мистър Каркър се усмихна още по-широко.
— Нали няма да излезе оттук? — попита капитанът и тропна с бастуна си, покрит с бучки, по вратата, за да се увери, че е затворена.
— Съвсем не — рече мистър Каркър.
— Навярно си мислите за главно Ф? — каза капитанът.
Мистър Каркър не отрече това.
— А също и за Л — продължи капитанът — или за О?
Мистър Каркър все така се усмихваше.
— Не съм ли отново прав? — шепнешком запита капитанът, толкова тържествуващ и радостен, че червената диря върху челото му се изду.
В отговор мистър Каркър така продължаваше да се усмихва и да кима в знак на съгласие, че капитанът се изправи, стисна му ръката и горещо го увери, че и двамата са поели един и същи курс, а що се отнася до него (Кътъл), той през цялото време се е движил в това направление.
— Той се запозна с нея — заговори капитанът с цялата тайнственост и сериозност, каквито темата изискваше — по необикновен начин… спомняте си как я намери на улицата, когато тя беше още съвсем малко дете… и оттогава той я харесва и тя него, както могат да се харесват двама малчугани. Ние непрекъснато си повтаряме, двамата със Сол Джилс, че те са създадени един за друг.
Ни котка, маймуна, хиена, нито пък мъртвешки череп би могъл така изцяло да оголи зъбите си, както ги оголи мистър Каркър в този момент от разговора им.
— Всичко клони нататък — отбеляза щастливият капитан. — Както виждате, и вятърът и водата са в едно и също направление. Помислете си за присъствието му там онзи ден.
— Извънредно благоприятно за неговите надежди — рече мистър Каркър.
— Помислете си само как е бил теглен на буксир този ден — продължи капитанът. — Какво би могло да го остави сега на произвола на вълните?
— Нищо — отвърна мистър Каркър.
— Отново имате право — съгласи се капитанът и пак стисна ръката му. — Наистина нищо. И така, спокойно! Отишъл си е синът — хубаво малко създание. Нали?
— Да, отиде си синът — потвърди Каркър.
— Кажи една дума и ето ти друг — изрече капитанът. — Племенникът на учен чичо! Племенникът на Сол Джилс! Уол’р! Уол’р, който вече работи във вашата фирма! Този, който — продължи капитанът, като постепенно настъпваше към фразата, замислена като финален взрив — всеки ден идва от дома на Сол Джилс във вашата фирма и във вашите обятия.
Самодоволството на капитана, когато лекичко побутваше с лакът мистър Каркър след изричането на всяко едно от горните кратки изречения, бледнееше единствено в сравнение с победоносното чувство, с което той се отпусна назад в стола и изгледа управителя, след като завърши блестящата си реч, образец на проницателност и патос. Голямата му синя жилетка потрепваше от родилните мъки, причинени от такъв шедьовър, а носът му пламтеше ярко по същата причина.
— Нали съм прав? — попита капитанът.
— Капитан Кътъл — отговори мистър Каркър и за момент странно присви колене, сякаш щеше да падне, но се удържа, — вашите разсъждения относно Уолтър Гей са напълно и безусловно правилни. Вярвам, че разговорът ни е поверителен.
— Кълна се в честта си — обади се капитанът. — Ни дума никому.
— На него или който и да било друг — добави управителят.
Капитан Кътъл се намръщи и кимна с глава.
— Само за ваше собствено успокоение и като указание… указание, разбира се — повтори мистър Каркър, — по отношение на бъдещите ви действия.
— Точно така, много съм ви признателен — отговори капитанът, който слушаше с голямо внимание.
— Без колебание заявявам, че фактите са такива. Вие съвсем точно сте отгатнали възможностите.
— А що се отнася до главния ви началник — обади се капитанът, — нека нашата среща да дойде от само себе си. Има достатъчно време.
Мистър Каркър, усмихнат до уши, повтори:
— Достатъчно време.
Той не изрече на глас тези думи, а само вежливо склони глава и беззвучно ги произнесе с устните и езика си.